Love // J.JK [ЗАВЪРШЕНА]

~33~

°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°
~Четири години по-късно~
°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°

Г.Т Т/И

- Любов...къде е банановото ми мляко?- попита Куки.
- Свърши!- казах аз.
- Кой го изпи?- попита ядосано той.
- Кой може?! Синът ти!- казах аз.
- Лельо, лельо!- каза Хаюн (синът на Йешим и Юнги) като ме тупаше по крака.
- Кажи, слънчице?- казах аз.
- Може ли да ми дадеш...едно сокче?- каза Хаюн.
- Попита ли...мама?- попитах аз тихо.
- Не!- каза и наведе глава.
- Няма нищо...Аз няма да и кажа! Ето вземи, а знаеш ли къде е Джеонгсан?- попитах аз.
- Играе си с Таехюн(синът на Диди и Тае) и Союн (дъщерята на Ивайла и Джин).
- Добре!- казах аз и детето тръгна, започнах да готвя и усетих две ръце да се увиват около кръста ми.
- Как ми липсваш!- каза Куки и започна да прави смучки по врата ми и в този момен се чу:
- Ааа, татко яде мама...- извика Джеонгсан и започна да бяга.
- Не е за първи път!- каза Техьонг.- Ако можеше да го видиш преди.- довърши Техьонг и се засмя.
- Ако децата можеха да видят как играете на "видеоигри" с Дияна...- каза Куки.
- Видеоигри ли?- попита Таехюн.
- Спрете!- казах аз.
- Лельо, може ли вода?- попита Джихан (дъщерята на Саша и Джимин).
- Разбира се, че може!- казах аз и подадох вода на детето.
- Лельо, искам да си играем!- каза НамМин (дъщерята на Джун и Юна).
- Остави леля Т/И, трябва да си почива, ако не си почива как ще си играеш със сестричката на Джеонгсан.- каза Юна.
- Лельо, кога ще излезе сестричката на Джеонгсан?- попита НамМин.
- Скоро!- казах аз.
- А, лельо... защо тя е в корема ти?- попита детето.
- Да... мамо, защо тя е в корема ти?- попита Джеонгсан.
- Как се е появила вътре?- попита Хаюн.
- Лесно! Просто трябва да...- Джънгкук започна да казва, но аз го прекъснах.
- Това е друга тема! Важното е, че скоро ще е тук и ще си играете!- казах аз и те се зарадваха.- Сега бързо доведете и другите!- казах аз и те тръгнаха да тичат към другите деца.
- Как може да си такава?- попита Куки.
- Каква?- попитах аз.
- Държиш се...толкова мило с всички! Децата ти се качват на главата, а ти просто се усмихваш и продължаваш да им обясняваш и да си играеш с тях.- каза той.
- Обичам децата! Аз съм им леля, те са малки, искат да знаят всичко, харесва ми, когато ми задават въпроси или когато ме помолят за нещо.- отвърнах аз и Джунгкук ме целуна по челото.
- Хайде, всички на масата, време е за закуска!- казах аз. Всички седнаха и започнаха да се хранят, когато децата бяха готови, Юнги, Хосок и Джин ги закараха на градина. След 20 минути се върнаха и седнаха на дивана.
- Нали се погрижихте за всички?- попитах аз.
- Това са три коли с деца....трудно, но се справихме!- каза Юнги.
- Който има по пет деца, така е!- каза Джун и всички се засмяха.
- Еее, моля ви се, ние ще си създаваме армия!- каза Тае и всички се засмяха.
- Не можехте, като нас по две деца или три, вие рекорди създавате с Диди!- каза Миа.
- Даже ние имаме едно дете!- каза Йешим.
- Любов... Нали чакаме още едно?- попита Юнги учудено.
- Да, но за сега говоря, че имаме едно.- каза Йешим и както си седяхме, започнах да изпитвам болки. Куки видя, че нещо не е наред.
- Какво има?- попита той.
- Имам болки.- казах аз.- Мисля...че бебето ще...- продължих.
-Отиваме в болницата!- каза той и ме вдигна, качихме се в колата и по пътя водите ми изтекоха.

Г.Т Джънгкук

Заведох Т/И в болницата. Докторите ми казаха да изчакам, седях и чаках, но нищо. Всички бяха в болницата, но се наложи някой да забере децата от градината. Мина половин час и доктора излезна.
- Честито, имате момиче!- каза той.
- Може ли да видя жена си и детето?- попитах аз.
- Може! Влезте и двете са там!- каза доктора, когато влезнах през вратата, видях Т/И да държи дъщеря ни, беше толкова малка.
- Красива е!- казах аз.
- Най-красивата!- отвърна тя.
- Знаеш ли, прилича на теб!- казах аз.- Твое копие е!- довърших, а очите на Т/И се насълзиха.
- Джеонгсан прилича на теб, а дъщеря ни на мен.- каза тя.
- Радвам се, че прилича на теб! Всичко...което прилича на теб е красиво и добро!- казах аз.
- За теб се отнася същото!- каза тя.- Искаш ли да я подържиш?- попита тя и аз кимнах.
- Ако я изпусна?- попитах аз.
- Няма!- каза тя и в този момент в стаята влезна Джеонгсан.
- Мамо, тате!- извика той.
- Виж..това е твоята сестричка!- казах аз.
- Много е красива!- каза той и хвана ръчичката и.- Мамо...тя прилича на теб!-каза той.
- И аз това казах! Красива е нали?!- казах аз.
- Много!- каза Джеонгсан и седна на леглото. Аз отидох до тях и се прегърнахме.
- Благодаря, че избра мен!- казах аз.
- Обичам те!- каза Т/И.
- И аз те обичам!- отвърнах аз.

~КРАЙ~

------------------------------------------------------------
Това беше края, благодаря Ви за всичко!
Надявам се историята да ви е харесала, съжалявам ако не е така. Наистина Ви благодаря, че прочетохте цялата книга, вотвахте и писахте коментари. Утре ще кача първа глава от нова история, ще качвам често, така че ако искате...може да й хвърлите едно око. Обичам Ви!
------------------------------------------------------------