Love // J.JK [ЗАВЪРШЕНА]

~28~

Г.Т Йешим

Джънгкук слезна долу, а аз останах пред стаята на Т/И и почуках на вратата, но не последва отговор.
- Т/И...ела да закусим заедно, както преди.- казаха аз.
- Не съм гладна!- каза тя.
- Знаеш ли...защо те повиках...- казах аз и седнах на земята, като се подпрях на вратата.
- Защо?!- каза Т/И и усетих, че и тя е седнала до вратата.
- Юнги...ми предложи. Исках да си тук за сватба...Не сме казали все още на никой. Исках да кажа първо на теб.- казах тихо аз и Т/И отключи вратата.
- Влез!- каза тя и аз станах и влезнат в стаята. Беше тъмно, щорите бяха пуснати.
- Защо е толкова тъмно тук?!- казах аз и започнах да дигам щорите, а Т/И ме спря. Видях лицето и... цялата беше в сълзи и очите и бяха червени, лицето и беше бледо, беше като ходещ труп.
- Остави щорите. Кажи сега...прие ли?- попита тя с насилена усмивка.
- Приех!- казах аз и Т/И се зарадва.
- Много се радвам за теб...Ако мога да направя нещо за теб...каквото и да е..- каза тя.- Не е истина, много се радвам за вас.
- Точно в момента...единственото, което можеш да направиш е да слезеш да хапнеш нещо, защото не си яла нищо от вчера.- казах аз и тя каза.
- Остави яденето! Не съм гладна! Кажи сега, кога ще е сватбата?
- Нали искаше да направиш нещо за мен.- казах аз.
- Йешим, моля те!- каза тя.
- И аз те моля!- казах аз и тя изпуфтя. Взе си широка тениска и един анцунг и тръгна към банята, а аз реших да оправя. Вдигнах всички щори и стана много красиво, слънцето огряваше всичко. Вече знам, защо Т/И си хареса тази стая. Тя преди много често казваше, че харесва стаи с много прозорци, за да влиза светлина. След малко вратата на банята се отвори и Т/И излезна. Беше се изкъпала и преоблякла.
- Няма ли да си изсушиш косата?- попитах аз.
- Не! Защо да я суша, какъв е смисъла. Така само я изтощавам... Не искам и тя да страда.-каза Т/И и ми стана тъжно от това, което каза.
- Слизаме ли?- попитах аз и тя кимна. Излезнахме от стаята и се запътихме надолу.

Г.Т Джънгкук

Йешим остана, за да поговори с Т/И, но не знам дали е успяла. Както си мислех и видях, Т/И и Йешим да слизат по стълбите. Т/И беше много бледа с мокра коса и червени очи. Те седнаха на масата, като Т/И седна колкото се може по-далеч от мен.
- Т/И, добре ли си?!- попита Саша, а тя само кимна и започна да яде, но се виждаше, че не иска.
- Т/И, защо си слезнала с мокра коса? Помня как винаги ни се караше, когато не си сушахме косите и казваше "Ще се разболеете", "Защо сте с мокри коси"- каза Диди. След чутото аз се опулих. Как може да слезне с мокра коса. Ако се разболее. Станах от стола без да му мисля и отидох до нея. Тя дори не ме погледна, а аз я хванах за ръката и я задърпах към стаята. Всички ме погледнаха учудено, но Йешим не гледаше така...Тя гледаше стреснато. Качихме се в стаята.
- Седни!- казах аз.
- Какво си позволяваш? Не можеш да ми казваш...какво да правя! Кой си ти, че да го правиш?!- каза тя ядосано.
- Кой съм аз?! Така ли?! Аз съм твоето гадже и трябва да се грижа за теб, когато ти не го правиш!- казах аз ядосано и тя се ядоса още повече.
- На първо място...ти не си ми гадже и на второ- няма нужда да се грижиш за мен. Мога и сама да се грижа за себе си. Махай се!- каза тя и аз се ядосах още повече, хванах я за ръката и я сложих на стола. Взех сешоара и започнах да и суша косата, но тя не спираше да мърда и да вика.
- Джънгкук, махай се!- каза тя и аз спрях сешоара.- Какво ти става, защо искаш да си изсуша косата?!- попита тя ядосано.
- Защото може да се разболееш!- казах аз ядосано.
- И какво ако се разболея. Теб какво те бърка, това си е за моя сметка. Загрижил ли си се за мен... иди да се грижиш за някоя друга. Не искам повече грижите ти. Няма да си изсуша косата и толкова.- каза тя.
- Знаеш ли...станала си по-голям инат и от преди.- казах аз и излезнах от стаята, като заключих вратата.
- Какво правиш? Отвори веднага! Джънгкук ще броя до три, ако не отвориш...аз ще.- каза тя и аз я прекъснах.
- Какво ще направиш? Ще разбиеш вратата ли? Докато не си изсушиш косата няма да отключа.- казах аз и започнах да чакам, но не се чуваше никакъв шум. Реших да отключа и да видя какво става. Отключих и влезнах в стаята, но нямаше никой. Излезнах на терасата и видях една стълба, качих се по нея и видях Т/И да седи на покрива.
- Какво правиш тук?! Опасно е!- казах аз.
- Джънгкук, моля те... просто ме остави на мира. Не искам да те виждам, не искам да те слушам, не искам нищо общо с теб. Просто ме остави. Болката която ми причини е непоносима. Трябва да се откажеш, няма да ти простя. Нарани ме прекалено много!- след всичко казано от Т/И ме заболя още повече. Тя беше права, нараних я и не заслужавам да ми прости, но я обичам прекалено много и не мога да се откажа от нея.
- Знам- нараних те, знам- не заслужавам прошка, но също знам, че те обичам безкрайно много и не мога без теб. Никога не съм поглеждал към друга...дори и за миг. Няма да се предам.- казах аз и слезнах долу.