𝘁𝘄𝗲𝗻𝘁𝘆 𝘁𝘄𝗼

150 29 4
                                    

марк не беше готов.

когато се върна в апартамента си (с диня), той просто отвори вратата, както винаги. това беше неговата къща, това правят хората. влизат в собствения си дом и се чувстват комфортно там.

"виж джемин, аз-" марк спря да говори, когато видя двете момчета, седящи на дивана да се натискат. той седеше потънал в шок, докато мъжете се отделиха един от друг, джемин скочи от скута на джено и грабна динята от ръцете на марк.

"ще го преместя." каза изчервилия се брюнет, докато бързо ходеше към кухнята.

устните на джено и джемин бяха подпухнали, обаче тези на нана изглеждаха грубо ухапани, тъй като имаше следи от ухапване и кръв.

"аз просто... ще отида, ъх, чао." каза джено, като стана от дивана и се отправи към вратата.

"ох, добре. ъм, чао." марк затвори вратата след него и влезе в кухнята, търсейки джемин, който не намери.

след това провери в килера, банята и хола и все още не го намираше, затова реши да провери в стаята му. опита се да отвори вратата, но това не проработи, тъй като джемин бе заключил.

"не се чувствай в безопастност, джемин, живеем заедно. ще говорим за това рано или късно!" блондина изкрещя срещу заключената врата.

брюнета от другата страна не можеше да се сдържа. току-що бе прежиял най-хубавия момент от живота си.

_____________________

wow ; nomin |bulgarian translate|Where stories live. Discover now