wow ; nomin |bulgarian translate|

𝘁𝘄𝗲𝗻𝘁𝘆 𝗳𝗶𝘃𝗲

бяха минали няколко седмици откакто джено и джемин се бяха видели за последно. всеки ден в кафето беше нормален, единственото странно беше, че джемин не идваше повече.

първият ден, в който джемин не доиде, докато затваряха, ронджун попита джено "джемин идвал ли е или сме се разминали заради обедната ми почивка?"

джено поклати глава, като се опитваше да не изглежда разочарован, но той не успя и ронджун забеляза. "хей, не е зле ако той не дойде. сега имаш време да излизаш с мен. хайде да отидем за сладолед след като приключим с чистенето."

джено се съгласи, излизането за сладолед с по-големия беше това, от кеото се нуждаеше, за да се развесели.

на следващия ден, когато джемин отново не дойде, ронджун отново заведе джено за сладолед. след това ходеха всеки ден за сладолед.

.

джено облиза сладоледа си. беше почти ноември и нямаше много хора идващи в магазина за сладолед, защото беше и прекалено студено.

"добре, ако можеше да имаш всяка работа, която поискаш, каква щеше да е?" ронджун попита като бе изял сладоледа си.

"може би рапър. представяш ли си името 'и джено' да бъде известно?" джено се усмихна при мисълта. "а ти?"

"може би терапевт. винаги съм щастлив да виждам как хората се подобряват емоциално." по-големия се усмихна също.

колкото на джено му се искаше да каже 'говори нормално' толкова не можеше да направи нищо друго освен да се усмихне на приятеля си, който е бил с него винаги.

мислите му бяха прекъснати от вибрирането в джоба му. той извади телефона си и беше объркан заради съобщението, което бе получил.

нана:)
ела у дома?

_____________________

абе пак нещо не е добре:(