wow ; nomin |bulgarian translate|

𝗻𝗶𝗻𝗲𝘁𝗲𝗲𝗻

"разбирам. тогава мисля, че може да осъзнаеш колко много те харесвам."

джено се засмя притеснено "и аз те харесвам, джемин. ти си добър приятел."

джемин се намръщи. наистина искаше да поправи джено и да му каже, че говори сериозно, но реши, че сега не бе правилния момент.

вместо това той стисна бузата на джено и се усмихна тъжно. "толкова си глупав."

действието му обърка бялокосото момче, но той предпочете да си замълчи.

след това двамата продължиха да вървят в тишина докато не стигнаха до дома на нана.

бяха посрешнати от портиер, който ги съпроводи по асансьора. когато вече бяха на правилния етаж, мъжа ги поздрави и слезе отново на първия етаж.

"всички ли изпраща до етажа им?"

джемин поклати глава "имам навика да се губя заради всички тези копчета в асансьора, затова се качва с мен до етажа ми." джемин се усмихна срамежливо след като бе призна, че се губи в собствения си дом.

джено кимна и се усмихна.

когато вече бяха до апартамента на по-малкия, който не беше много далеч от асансьора, джемин отключи вратата.

"хей, бъди внимателен с марк хьонг. той е като мой по-голям брат. много е... грижовен." прошепна нана, за да може само джено да го чуе.

бялокоското кимна, малко притеснен от запознаването с марк.

"джемин-а! купи ли диня както ти казах?" чуд се мъжки глас, отекващ в цялата къща.

джемин извика обратно, "казах ти, не са хубави, когато ги купиш през есента!"

когато нана спря с крясъците, рус мъж излезе от една от стайте. той бе облечен с широка бяла тениска и долище на пижама.

"кой е това? не си ми споменавал, че ще водиш някого тук." мъжа, който джено предположи, че е марк, гледаше към него с поглед пълен с ярост, обърканост и раздразение.

"ъх, това е джено хьонг. той-"

марк се засмя. "той ли е този за когото говореше?" той върна погледа си на джено. "приятел, той буквално пищи, когато му пишеш."

"хей, млъкни!" изкрещя джемин, а смеещият се джено не му помогна особено.

__________________________