- Наистина не искам да си спомням за онзи ден, онази година, онова проклятие. От тогава животите ни се преобърнаха и винаги липсваше някой или нещо. Но точно онзи ден аз се чувствах безпомощен пред силата на скръбта. Новината простреля сърцата ни и те започнаха да кървят неспирно. Изгубихме един от своите ментори, идоли и братя. Но в този момент ние искахме да бъдем до тях, до нашите братя. Не ни разрешиха, а толкова много се тревожех за хьонг. На края не издържах и тръгнах към дорма без позволение. Ако се бях забавил и минута, Сухо щеше да ме спре и го знаех. Знаех, че искаше да ме предпази от ужасната гледка и още по-ужасната болка, която щеше да последва. Но аз трябваше да бъда там, до него.
Пристигнах късно вечерта и почуках на вратата. Появи се Оню и ми се усмихна леко. Протегна ръка и разроши косата ми.
- Не се сдържа, нали? - попита ме той тихо и ми кимна да влезна, без да изчака отговора ми. - Цял ден почти прекара в стаята си без да допуска никого вътре, но на края го убедихме да отвори. Притеснявам се, прекалено е тих и спокоен.
Спряхме пред вратата на стаята и по-големият остави в ръцете ми съществото вътре. Влязох бавно и тихо, фокусирайки фигура, заметната с юрган. Приближих се и усетих познатия аромат. Седнах на леглото и го погледнах - моят герой изглеждаше като безизразно плашило, бледо и някак грозно.
- Не трябва да ме виждаш така. - тихият му глас звучеше безпомощно и съжалително.
- Не, аз трябва да те виждам така. Аз съм един от малкото хора, които имат това право, Темин. Ти нямаш право да ме изолираш. Точно пред мен можеш да си всякакъв. Крещи, блъскай, удряй, плачи, позволи ми да бъда с теб.
Единственото, което си спомням е, как същия този силен човек, който аз имам за свой пример, тази нощ заспа в прегръдките ми като най-беззащитното същество на света. Дори за миг не можах да зърна очите му... Сякаш знаеше, че ще разчета болката в тях, а той не искаше това да се случва...
______________________________________
В книгата се съчетават измислени и реални факти. Моля да не се критикуват или да се прави аналог с истинската история. Благодаря.
______________________________________
YOU ARE READING
My pretty boy.
Fanfiction" Как се чувстваш тези дни?" " По същия начин както и ти." " Какво е за теб щастието?" " Моето щастие? Моето щастие...е твоето щастие." " Липсваш ми." " Защо го казваш, когато се виждаме всеки ден? Просто ми звънни." Корица: https://my.w.t...
