Семейно проклятие

Глава 1

Събудих се от слънчевите лъчи, навлизащи в стаята ми през големите прозорци. Защо ли не бях дръпнала щорите предишната вечер?

Изскимтях и се обърнах на една страна, за да взема телефона си. Часовникът на екрана му показваше 10:45. Ако по някакво незнайно изключение снощи не бях закрила прозорците, можеше и още малко да поспа. Както и да е, каквото – такова.

Имах общо 14 пропуснати повиквания – 3 от Оливия, 4 от Сания, едно-единствено от майка ми. Останалите 6 бяха от Джейкъб. Сепнах се. Щом ми бе звънял толкова много пъти или бе станало нещо лошо, или... Ами да, днес бе рожденият ми ден.

След като хвърлих бърз поглед на спалнята си за някоя от типичните изненади на Джейкъб, отидох в банята да си взема бърз душ и седнах пред тоалетката да разреша косата си. Случайно забелязах, че близо до нощното ми шкафче имаше паднал плик – най-обикновен и бял, без пощенска марка или подател. Отворих го и прочетох простичката бележка, изписана с елегантен почерк:

Честит рожден ден!

150 долара.

Купи си нещо за теб, както

и подарък за брат си.

Поздрави, твоя майка

Майка ми си беше такава, с изисканост, сдържаност и дори може би студ даже в бележките. Бе ме отгледала сама и аз много приличах на нея, поне външно, всички така казваха. На гърба с различен и леко крив почерк пишеше:

Честит празник, миличка!

Ще ти направя празнична закуска,

като станеш.

Тамара

О, разбира се, че и Тамара сe бе включила. Сигурно дажe тя бе напомнила за датата на майка ми. Макар от сравнително скоро да работеше в дома ни, много я обичах и често я оприличавах на своя по-голяма сестра.

Отидох до гардероба си. Щом отворих вратите му, извиках. Оттам изскочи Джейкъб – с разрошена коса и широка усмивка на лицето.

-Честит рожден ден, малка сестричке! – прегърна ме той, но аз го избутах от себе си.

-Голям си идиот! – замерих го с най-близкото нещо – възглавницата от стола ми. Всъщност, много се радвах да го видя. Не живеехме близо един до друг и се виждахме основно около празници, както и по още няколко пъти годишно, без нашите да разбират.