Семейно проклятие

Глава 2

След като ми заяви, че изненадата му е била именно срещата с баща ни, а аз възнегодувах, Джей обеща, че ще се чуе с мама, за да попита може ли да остана у тях за няколко дни. Попитах го за какво му е, а той само каза:

-Вероятно ще ти трябва известно време да се... посъвземеш.

Опитах да игнорирам факта, че има номера на мама. В крайна сметка наистина се съгласих да отида с него, но на следващия ден. Имах планове вечерта да празнувам със Сания и Оливия. Тя едва ли щеше да протестира особено заради присъствието на брат ми. Като ги споменах се сетих, че така и не им бях върнала обажданията, но не се и наложи. Вече ми бяха изпратили съобщения, че ще ме чакат пред нас.

Не си купих нищо с парите за рождения ми ден. Предполагах, че просто ще ги добавя към спестяванията си. Тръгнахме наобратно около един и още от началото на улицата видях изненаданите изражения на приятелките си. Джейкъб направи рязък завой пред портата и спря, а аз по навик извиках.

Момичетата се засуетиха около мен, като говореха една през друга:

-Честит рожден ден...Къде се губиш...Да не би да се вози на мотор...Това брат ти ли е...Половин час те чакаме...

Аз се разсмях и ги прегърнах, а после се обърнах към Джейкъб.

-Джей, това са Оливия – посочих малко по-ниската с пясъчно руса вълниста коса – и Сания – боядисаната ѝ както винаги в черно коса не можеше на скрие напълно тъмночервените отблясъци на естествения ѝ цвят. – Момичета, това е брат ми, Джейкъб.

-Не е минало чак толкова много време, за да забравя такива лица – усмихна се той. Лив бе готова да се разтопи, а Сания изпуфтя подразнено. Аз подбелих очи.

-Спри се, Ромео, ако продължаваш така, тя – посочих Лив – ще се разпадне.

Приятелката ми ме погледна свъсено.

-Ще влизаме ли? – попитах. – Или може да седнем в беседката.

-Вие вървете – каза Джей, а после се наведе заговорнически към мен – Ще се прибера вкъщи. Утре гледай да станеш рано, колкото по-скоро дойдеш, толкова по-добре.

-Можеш да останеш...

-Не бъди егоистка – смигна ми. – Все пак и аз имам рожден ден и ме чакат приятели.