Семейно проклятие

Глава 4

                                                                       Мадисън

2016

Мадисън нямаше къде да остане задълго. Знаеше го, но въпреки това се готвеше да избяга. Като страхливка.

Напълни голямата си раница с няколко ката дрехи, четка за зъби и за коса, спестяванията си. Докато в съседната стая новото ѝ семейство се забавляваше и вдигаше наздравици, Мадисън излезе през прозореца. Вече бе тъмно, затова реши да вземе колелото си и да се движи бързо към дома на прадядо си Зак.

Заради осемдесет и седемте си години, Зак бе смятан от някои хора (тоест, мащехата и бащата на Мадисън) за изкуфял старец, говорещ небивалици. Но момичето не мислеше така. Тя го смяташе за невероятен човек. Пък и, нямаше роднини по майчина линия, а по бащина познаваше само него.

През целия път мислите ѝ блуждаеха. Мислеше за майка си Грейси. Тя бе уникална жена и Мадисън приличаше на нея във всички отношения. Същата огнено червена коса, която с годините ставаше все по-тъмна. Същата усмивка. Същия остър ум и неповторим характер – ту бунтарски, ту покорен. Само очите ѝ бяха различни. Докато майка ѝ бе имала тъмно сини очи, тези на Мадисън бяха зелени, наследени от баща ѝ.

Което я побъркваше. След като Грейси умря (смятаха, че е отровена, но така и не откриха от какво и кого), Мадисън бе съсипана. Беше събрала всичките ѝ вещи и прибрала в стаята си. Обличаше дрехите ѝ и си слагаше бижутата ѝ. А след това сядаше пред огледалото и стоеше така с часове. Говореше на отражението си, защото имаше чувството, че пак е с майка си, че още има родител, който я обича.

Що се отнася до баща ѝ Томас, тя го мразеше. Бе сигурна, че той или мащехата ѝ Наташа са виновни за отравянето. Това на Мадисън не бе като в приказките. Нямаше доведени сестри или братя. Мащехата ѝ не я караше да да върши домакинската работа. А баща ѝ не я обичаше безрезервно. Съмняваше се да има фея – кръстница, пък какво оставаше да срещне принц.

Затова бе избягала. Не можеше да седи в къщата, докато Томас и Наташа вдигат луди наздравици една след друга. Празнуваха годежа си тази нощ. Което бе жестоко, преди година Грейси бе починала на същата дата. Нима нищо и никаква година беше достатъчна да се забрави всичко?

Къщата на прадядо Зак не беше много голяма. Някога е имала бял цвят, някога градината е била пълна с цветя. След като прабаба Обри си беше отишла преди десетина години, Зак беше останал още по-самотен. Най-често го посещаваше Мадисън. Затова и не изглеждаше изненадан, когато завари именно нея пред вратата.