Наведох се към Сан и му прошепнах.
- Вратата е отключена. Скачайте.
Той по команда отвори вратата и хвана най близкия до него- Jongho и скочиха. Колата не спря. Явно не бяха усетили. Прошепнах и на другите да скачат. Направиха го. Останахме само аз и Джонг.
- Скачай!- прошепнахме си взаимно. Тамън да скочим и колата спря. Какъв късмет.
Гл. Т. Сан
Скочихме от колата. Измъкнахме се с драскотини. Дали и другите скочиха.
- Хей Джонгхо нека да се скрием тук близо до пътя ако случайно някой от братята ни не дойде.
- Добре Хьонг.
И зачакахме. Чухме стъпки. Хванах Джонгхо и му казах да мълчи. Изправих се и тръгнах към шума. Тамън да се нахвърля и видях че това са братята ни.
- Хеййййй- скочих им радостно.- Джонгхо ела.
Събрахме се.
- Сега какво?- попитах.
- Не можем да се върнем в имението защото първо там ще търсят. Затова нека да потърсим убежище в гората- каза Юнхо.
- Прав си. Да тръгваме.
YOU ARE READING
Mafia family
Fanfiction- Скъпи избрах си деца. - Добре осиновяваме ги. ⛓️ ⛓️ - КАКВО!!! ⛓️ ⛓️ - Няма да стрелям!!! ⛓️ ⛓️ - Убий го!! ⛓️ ⛓️ - Ти като най-голям поемаш управлението. ⛓️ ⛓️ - ПОМОЩЩЩЩ!!! ⛓️ ⛓️ - Направихме най-голямата грешка в живота ни. ⛓️ ⛓️ - НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ...