Наведох се към Сан и му прошепнах.

- Вратата е отключена. Скачайте.

Той по команда отвори вратата и хвана най близкия до него- Jongho и скочиха. Колата не спря. Явно не бяха усетили. Прошепнах и на другите да скачат. Направиха го. Останахме само аз и Джонг.

- Скачай!- прошепнахме си взаимно. Тамън да скочим и колата спря. Какъв късмет.

Гл. Т. Сан

Скочихме от колата. Измъкнахме се с драскотини. Дали и другите скочиха.

- Хей Джонгхо нека да се скрием тук близо до пътя ако случайно някой от братята ни не дойде.

- Добре Хьонг.

И зачакахме. Чухме стъпки. Хванах Джонгхо и му казах да мълчи. Изправих се и тръгнах към шума. Тамън да се нахвърля и видях че това са братята ни.

- Хеййййй- скочих им радостно.- Джонгхо ела.

Събрахме се.

- Сега какво?- попитах.

- Не можем да се върнем в имението защото първо там ще търсят. Затова нека да потърсим убежище в гората- каза Юнхо.

- Прав си. Да тръгваме.

Mafia familyWhere stories live. Discover now