Гл. Т. Джимин
Тръгнах към стаята в която държа Wooyoung. Влязох. Видях Wooyoung който със сетни сили се опитваше да се отвърже.
- Ааа...не не не......лошо момче...не се опитваш да избягаш....нали?
Той ме погледна с такава ярост. Харесва ми. Напомня ми за мен като бях малък. Ахх..... Толкова е беззащитен и се опитва да се прави на силен. Ще се пречупи...... скоро ще се пречупи.
- Пусни ме!!
- Еее не толкова бързо де!!! Имаш си компания.....
Вратата се отвори и от там вкараха Сеонгхла и Хонгджонг. Щом ги видя Wooyoung замръзна.
- Мааамооо!!! Татееееее
- WOOYOUNG!! - опитаха се да отидат при него но не успяха.
- Ееее я по по лека.
- Джимин! Пусни Wooyoung моля те- помоли ми се Джонг.
- Хла помниш зелката ни. Ще ти доведа Wooyoung , но ми дадеш едно от децата ти. Ти я отказа затова сам си взех едно от децата ти. Погледни го- посочих го- не ти ли прилича на някой! Погледни и вас. Същата сцена се разиграва отново но този път ТИ се молиш.
* Ретроспекция*
- Сеонгхла моля те! Пусни Джимин.
- И защо да го правя Джин.
- Имаш си работа с нас не с детето ни.
- Добре! - застреля Джун.
- НЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!
Сеонгхла напусна стаята. Джин се приближи до детето си.
- Мило бягай на далеч. Грижи се за себе си. Прости ми че ще те оставим. Обичаме те- Джин се простреля.
* Край на ретроспекцията*
- Сега да ви убия ли или....
- Моля те недей!- обади се Wooyoung.- пусни ги.
- Охххх Woo да не мислиш че и аз искам да ги убия. Искам да си отмъстя.
- И аз искам да си отмъстя. На хората които убиха истинските ми родители. Знам какво е чувството да убият родителите ти пред очите ти.
- Да но това което ни различава е че аз знам убиецът им.
Хелуууу🙋💖💖😘😍😍 най-сетне качих😅🤭
YOU ARE READING
Mafia family
Fanfiction- Скъпи избрах си деца. - Добре осиновяваме ги. ⛓️ ⛓️ - КАКВО!!! ⛓️ ⛓️ - Няма да стрелям!!! ⛓️ ⛓️ - Убий го!! ⛓️ ⛓️ - Ти като най-голям поемаш управлението. ⛓️ ⛓️ - ПОМОЩЩЩЩ!!! ⛓️ ⛓️ - Направихме най-голямата грешка в живота ни. ⛓️ ⛓️ - НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ...
