Вечерта

20 2 0
                                    

Лейла, Бианка и Раян седнаха и след малко дойде и Хенри. Нандини още се чудеше, защо Ерик я нарече певица? Дали я беше чул докато пееше? Тя погледна към него, а той я зяпаше. Нандини се ядоса и стана за да си тръгне.

Лейла:

- Нандини къде отиваш?

Нандини:

- Прибирам се.

Лейла:

- Защо?

Нандини:

- Ами не ми се седи вече.

Нандини погледна към Ерик. 

Лейла:

- Добре. Искаш ли да дойда с теб?

Нандини:

- Не няма нужда. Остани с приятелите си.

Тя пак погледна към Ерик.

Нандини си тръгна. Пристигна след около 30 минути. Тя видя баща си.

Абишек:

- Хей, защо се връщаш нали беше на кафе с Лейла и приятеите и?

Нандини:

- Не ми се седеше там и си дойдох.

Абишек:

- Добре. Е как беше първият ден в училище?

Нандини:

- Много добре. Открих стая по музика. Лейла каза, че никой не ходи там и, че може да я използвам за да пея.

Абишек:

- Това е невероятно.

Нандини:

- Да ами аз си отивам в стаята.

Абишек:

- Добре скъпа.

Нандини се прибра в стаята си и се преоблече. После седна и започна да си пише домашните. Мина час и половина. Беше 6. Лелята на Нандини я помоли да и погне с вечрята. 

Нандини:

- Е Лейла прибра ли се?

Амбър:

- След малко ще се прибере. Каза, че ще доведе приятелите си.

Нандини:

- Ооо.

Амбър:

- Е запозна ли се с приятелите на Лейла?

Нандини:

- Да само с Раян, Бианка, Ерик и Хенри.

Амбър:

- Ооо Ерик е много добър.

Нандини:

- Наистина?

Амбър:

- О да.

Нандини:

- Оооо.

В този момент Лейла и приятелите и дойдоха в кухнята.

Амбър:

- Здравейте.

Ерик:

- Здравейте госпожо Адамс.

Амбър:

-  Здравей, Ерик. Как си?

Ерик:

- Добре, а вие?

Амбър:

- Добре. Аз отивам да вземе нещо от килера.

Леля и тръгна, а Лейла и приятелите и се качиха в стаята и.

Ерик:

- Как си?

Нандини:

- Какво искаш?

Ерик:

- Аз не искам нищо.

В следващите 3 минути стояха и мълчаха. Той я дръпна и щеше да я целуне. Тя го бутна и го зашлеви.

Нандини:

- Ей ти луд ли си?

Ерик:

- Слушал съм, че вие индийците само удряте шамари.

Нандини:

- Аз си имам приятел.

Ерик:

- И къде е той?

Нандини:

- Той....

Ерик:

- Ще си промениш решението.

Той отиде в стаята на Лейла.

Амбър:

- Нандини върнах се.

Двете сготвиха и оствиха храната на маста. Всичи дойдоха. Ерик се запозна с баща и. Държаха се като първи приятели. Нандини се ядоса и след 10 минути стана.

Нандини:

- Добър апетит.

Абишек:

- Но ти нищо не яде.

Нандини:

- Не съм гладна.

Нандини си отиде в стаята.

Абишек:

- Спокойно просто не е свикнала с друга храна освен с индийската.

Нандини започа да си пише домашните.

ВампирскоDove le storie prendono vita. Scoprilo ora