The mafia's daughter 2

Глава 24

Месец по-късно

От както командвам руската мафия всичко се промени. С Крис може да се каже, че сме в добри отношения. А от друга страна с Люк се скарахме жестоко и не си говорим от месец. Мия постоянно се опитваше да ни сдобри, но никога не и се получаваше. Люк или правеше скандал или нещо друго.
И това е общо взето за сега.

---

Станах и отидох в банята. Извърших сутрешните си процедури и излезнах. Влезнах в дрешника и се преоблякох така:

Застанах пред тоалетката и се гримирах набързо. Вързах си косата и си взех телефона заедно с ключовете за колата.

Излезнах от нас и се качих в колата. Потеглих и след няколко минути бях в бара. Влезнах и видях Люк да седи на едно от сапаретата.

-Къде са останалите?-попитах го

Той обаче не ми отговори.

-Люк къде са останалите?-попитах отново

Той отново не отговори.

-Хубаво..-казах и излезнах от бара -Виждали ли сте останалите?-попитах ги на бодигардовете

-Не.-отговориха и кимнах

Звъннах на Мия и тя ми вдигна.

По телефона

-Къде сте?-попитах

-Сега идваме.-каза и затвори

Влезнах до бара и тогава видях, нещо което не ми се хареса. Не ми се хареса? По скоро ме счупи отвътре.. Крис се натискаше с някаква курва.

Отидох и седнах до тях. Крис спря с действията си и се обърна към мен. Щом ме видя се притесни.

-Вики..-започна, а аз станах

-Не ме наричай Вики. -казах и излезнах от бара

Тръгнах към колата когато се сетих, че си забравих ключовете на масата при Люк. Влезнах набързо и грабнах ключовете като побързах да изтрия сълзите преди Люк да ме беше видял.

Глт на Люк

Вики влезна и дойде до масата. Погледнах я по добре и видях, че плаче. Тя бързо изтри сълзите си и грабна ключовете. Тръгна да излиза и станах, за да разбера какво е станало.

Не исках да я виждам такава. Мразя моментите в които съм я виждала такава.. Разбита от вътре..

Излезнах и я видях да се качва в колата. Изтри поредните сълзи и запали колата. Качих се в своята и тръгнах по нея. Нямаше да я оставя колкото и да и бях ядосан.

Минаха 20 минути и спря на нашето място. Отиде и седна на поляната. Седнах до нея и я прегърнах.

Глт на Вики

Обърнах се към човека който ме беше прегърнал и видях, че е Люк. Седнах в скута му и го прегърнах силно, а после заплаках отново. Но този път по силно.

-Стига. Не плачи.-каза ми Люк и ме отдръпна от себе си като хвана лицето ми в ръцете му

Поклатих глава и се опитах отново да притисна лицето си в тениската му, но той не ми разреши.

-Успокой се.-каза и ме прегърна

---

-Съжалявам..-казах през хлипания

-Моля те не плачи.-помоли ме Люк

-Все още ли ми се сърдиш?-попитах го щом спрях напълно да плача

-Не. Бях ти малко ядосан, но ми мина. Защо плачеше? Какво стана?-попита

-Люк...-започнах, но Люк ме прекъсна като ме целуна

Увих ръцете си около врата му, а той своите - около талията ми. Долепихме се един до друг и след минута се отделихме, защото се нуждаехме от въздух.