Общуващата с драконa

Разкрита дарба

Денят, в който Асвира станала на шестнадесет години бил много весел и щастлив. Асвира изобщо не си представяла, че рожденият ѝ ден ще мине така, защото по произход била селско момиче. Кое ли селско момиче си представяло да стане принцеса и това желание да се сбъдне?

Било облачно и мрачно навън. Като във виелица. Всички били навън и се забавлявали. Пъзаляли се. Правели снежни човеци, снежни ангели, замеряли се със снежни топки. Само Асвира стояла в кралския двор и скучаела. Всички знаели, че ако принцесата излезнела щяла да бъде взета от дракона. Единствено Асвира знаела, че няма да бъде взета. Предчувствала го. Излязла навън и веднага се чул ревът на дракона. Асвира го гледала предизвикателно сякаш не се страхувала от него.

-Стой на място, драконе! - извикала принцесата

Драконът я послушал и седнал пред нея. Всички в кралството били в шок. Не знаели какво да мислят.

-Върви си оттук! - заповядала принцесата и драконът се поклонил и излетял високо в небето

-Тя е вещица. - подшушнал един
-Тя не е нормална. - извикал друг
-Трябва да я пропъдим. - обадил се трети

Другите хора не били на това мнение.

-Тя ни спаси. - викнала една жена
-Тя е герой. - викнал кралят
-Тя пропъди дракона. - викнал главният съветник
-Драконът вече го няма. - обявила кралицата

Всички викали по нещо. Изведнъж се чули бурни аплодисменти. Принцесата била избавила кралството от дракона. Имала да свърши още една работа обаче. Тя искала ”Шепнещата смърт” за нейн приятел. Това би било невъзможно, но не и за Асвира.