Селин Рохо винаги е мечтала да има прост живот. Да си намери любящ съпруг и да отгледат заедно децата си в уютен, изпълнен с любов дом. Почти го е постигнала. Намерила е любовта в очите на Марсел и скоро очаква предложение за брак.
Но мечтите и се...
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
Селин замръзваше. Въпреки че бе едва средата на септември, студеният вятър върлуваше безмилостно из безлюдните улици на нощна Франция. Вече съжаляваше, че не послуша съвета на майка си и не си взе по-дебела връхна дреха. Селин въздъхна дълбоко и се сви по-надълбоко в тънката си пелерина. Нова струя леден вятър я обля и Селин почти се сля с каменната стена зад гърба си. Облегна глава върху студеното стъкло и погледна с копнеж към камината вътре в таверната. Въпреки тъмнината, Селин различи очертанията и, благодарение на тлеещия огън в нея. Тънки съчки в кехлибарено се търкаляха в пепелта, а около тях прескачаха искри. Когато затвореше очи, можеше да чуе припукването им и да усети топлината по замръзналата си буза. За първи път и се прииска смяната и да не бе свършила. Селин обви скованите си пръсти, около настръхналите си раменете и затърка в опит да се стопли. Помогна само в първите двадесет секунди. Топлината отново избяга, подплашена от нова струя леден вятър. Селин изръмжа от яд.
- Проклет да си, Марсел!
С Марсел си бяха уговорили среща. Трябваше да я чака пред таверната "Котешката дупка", точно в дванадесет, когато свършваше смяната и, но тридесет минути по-късно от негодника нямаше и следа.
С всяка изминала минута вятърът се усилваше, а с него и страхът на Селин. На улица бяха само тя и плъхът, който се въргаляше в отпадъците от близката кофа за боклук. Тя го погледна с погнуса, а гризачът вдигна космата глава и изцвърча гневно срещу нея, сякаш усетил отвращението и. Сетне се хвърли в краката и, тя отскочи назад, а викът огласи празната улица. Той мина покрай краката и и се стопи в надигащата се мъгла.
Обзета от гняв и разочарование, Селин стегна по-здраво връзките на наметалото си и със замръзнали крайници тръгна надолу по улицата.
Не можеше да повярва, че Марсел бе забравил! Говореха за тази вечер от седмици. Вечерта преди рождения и ден, последния и ден на деветнадесет. Той и бе обещал незабравима вечер. Селин тръпнеше в очакване и притеснително често си я бе представяла. Потънала в топлите му прегръдки и нежни целувки, опиянена от аромат му на гора. Марсел често излизаше на лов с баща си. Но вместо в него да се е пропие миризмата на кръв и пот, той миришеше на роса, трева и свобода. Селин обичаше този аромат. Само при мисълта за него на устните и цъфваше усмивка. Щяха да си отворят бутилка червено вино, от така пазената колекция на баща му и да си устроят вкусна вечеря на фона на цигулка. Вместо това Селин почти замръзна до смърт и бе нападната от плъх. Дори подозираше, че ще и предложи брак, но се бе объркала жестоко.
