Посланието на люляка

2 част

Вайлет се събуди от силен шум, но това не бе алармата ѝ.
- Какво се случва?
Разтърка очите си и видя, че е върху каруца пълна със слама.
-КАКВО?
Разтърка отново зелените си очи.
- О, ти се събуди.
Каза Лео, който управляваше каруцата.
- Къде съм?
- Отиваме в кралството на принцеса Бела.
- К-Къде ?
- Кралството на принцеса Бела.
- Това някаква шега ли е ?
- Да се смея ?
Вайлет започна да се оглежда. Единствено можеше да види нивите между тях и старите дрехи с, които беше облечена. Главата я болеше силно от приспивателните.
- Кой ме е преоблякъл ?
- Аз.
- Моля ?
Зачерви се Вайлет.
- Ами...налагаше се.
Ситуацията стана малко неудобна.
- Итън може ли да ми обясниш какво става?
- Ще разбереш когато пристигнем...И аз съм Лео.
Тя се изнерви от отговорите на така познатия ѝ Итън и от това, че няма идея какво се случва. Той не искаше да обели и дума.
След 20 минути път и отчайваща тишина, стигнаха голям град. При влизането му, Вайлет забеляза, че всички жители на града имат небесно сини очи.
- Пристигнахме.
Извика Лео, насочвайки се към две високи порти.
- Кои сте Вие?
Попитаха двама едри мъже, стражи на портата.
- Отиваме при Принцеса Бела.
Каза Лео, подавайки им малка бележка. След, което двамата мъже се спогледаха и отвориха портите.
- Какви по дяволите става...
Тръгна да казва Вайлет, но остана без дъх виждайки какво има зад портите. - Голям бял замък, огромна градина пълна с бели рози. Деца бягащи из градина облечени в бели дрехи. Всичко бе в пълна хармония. Чуваха се само чуруликането на птичките и смеха на деца и жени.
- Е...ха.
- Красиво е, нали?
Усмихна се Лео. 
- Много! Дори не знаех, че съществува такова място.
- Добре дошли в Кралството на Силфите.
Каза мъжки глас на входа.
- Силфи? Че това не беше ли от митологията?
Попита Вайлет.
- Митология?
Изгледаха се странно двамата.
Портите на замъка се отвориха широко щом се доближиха. А от вътре бе още по-красив замъка. По средата стоеше и самата кралица. С дълга бяла като сняг коса и рокля достигаща земята.
- Принцесо, тя е тук.
Каза Лео и се поклони. Принцесата се приближи бързо към Вайлет, което я стресна. За нейна изненада принцесата се поклони пред нея с думите.
- Добре дошла !
Не знаеше как да реагира. Всичко изглеждаше много странно.
- Какво се случва тук, моля някой да ми обясни !
Шокирана от случващото се, се паникьоса. Принцесата стана и хвана ръката ѝ.
- Още днес ще ти обясня, но моля те, успокой се.
Вайлет се загледа в така познатите за нея сини очи.
- Оливия ???
Зениците на Вайлет се смалиха. Едва позна най- добрата си приятелка.
- Пак ли ве ?
Веднага реагира Лео.
- Познаваш ли ме ?
Принцесата стисна ръката и с усмивка на лице.
- Какво си направила със себе си?
Гледаше странно Вайлет.
- Как така?
Засмя се от реакцията ѝ.
- Косата...кожата... всичко?!
- Че каква трябва да съм?
- Как така, каква ? По- тъмна кожа и тъмна коса. Ти никога не си харесвала рокли. По дяволите какво се случва с теб?
- Интересно...Аз съм Бела, а ти как се казваш?
- Всякаш не знаеш, че се казвам Вайлет.
- Моля позволи ми да те настаним и след час ще вечеряме заедно.
- Но...
Една от жените в замъка я закара в стая приготвена специално за нея. Не ѝ останаха думи да каже каквото и да е, виждайки стаята.
- Следващия е на 78 километра към изток.
Говориха Лео и принцесата, чакайки Вайлет.
- Проблема е, че не знаем нищо за него, освен селото в, което живее.
Каза Лео.
- Достатъчна информация.
Заяви сигурна принцесата.