Посланието на люляка

1 част

Под клоните на голямо люляково дърво, се събуди момиче огряно от лунната светлина. Тя не знаеше какво прави там или как въобще се е озовала под цветчетата. Макар, че не си спомняше нищо, тези цветове ѝ даваха спокойствие. Огледа се наоколо, но не виждаше нищо, освен ярко светещите светулки, които обикаляха дървото. Искаше да види повече от тази красота. Все пак за нея, това бе просто сън.
- Какво правиш в градината на Ава?
Обади се мъжки глас, който идваше от дървото. Тя стана бързо и започна да се оглежда търсейки човека.
- Зад теб.
Потупа я по рамото. Тя се стресна и се обърна рязко, а пред очите ѝ , стоеше възрастен мъж с дълга, бяла брада, и дълги черни дрехи.
- Кой сте вие?
- Въпроса е, ти коя си ? И какво правиш в градината на Ава?
- Аз съм Вайлет и нямам идея какво правя тук. Или как въобще съм се озовала на това място.
Объркана започна да оглежда наоколо.
- А искаш ли да разбереш?
- Искам просто да се прибера у дома.
- Последвай ме, ще ти покажа правилния път.
Всичко изглеждаше много подозрително и много странно. Тя самата не можеше да определи дали това е сън или не. Просто вървеше зад човек на, когото не знаеше дори и името и се наслаждаваше на гледката.
- Пристигнахме.
След 5 минути вървене стигнаха малка къщичка в гората из сред нищото.
- Защо сме тук?
- Не се притеснявай момиче, сега е много късно, първо да видя дали си напълно здрава и така ще те пусна.
Тя нямаше как да има доверие на човека, беше прекалена нелогична цялата ситуация. "Какво е правил през нощта в градината и защо не си спомням нищо? " Мислите ѝ не напускаха главата и. Вратата на къщичката се отвори и от нея излезе момче на нейните години.
- Итън?
Вайлет разпозна лицето на любимия си веднага.
- Итън?
Двамата гледаха странно момичето. Тя скочи на врата му.
- Помислих, че съм се изгубила.
- А- аз не съм Итън, аз съм Лео.
Заекваше момчето.
- Стига си се шегувал.
Той я отблъсна от себе си и я погледна в очите.
- Аз не съм Итън.
- Но...
- Нека влезем вътре, да пийнем малко чай, може би там ще се разберем.
Прекъсна ги възрастния мъж.
-Добра идея, нека влезем.
Вайлет седна до него, докато мъжът приготвяше чая.
- Това някаква шега ли е?
Той не отговори на въпроса й, беше нервен от случващото се.
- Чая е готов.
- Защо не пийнем и не поговорим?
Попита момчето.
- Но ти не обичаш чай. Какво се случва Итън? Нещо не е наред. Кой е този мъж до теб?
- Аз не съм Итън.
- Такаааа, мисля, че е време да и обясним някои неща.
Прекъсна ги отново, виждайки нервността и на двамата. Момичето пийна една глътка от чая от неудобство.
- нещо случило ли се е ?
- Време е да ти разкажем нещо, което може да преобърне представите ти, затова искам да слушаш внимателно и да ми се довериш.
- Итън Уотсън, не ми казвай, че отново се шегуваш с мен.
- Виждаш ли старче? Какво ще и кажем? Ти си живяла в измама цели 18 години. Даже не си била в правилното измерение. Много хубаво ще го приеме. Няма що.
-Какво по...
Вайлет стана от стола готова да прекрати шегата на Итън, но от силните приспивателни в чая, припадна. Лео я хвана бързо преди да се изтопурка на земята, след, което получи шамар от възрастния.
- Глупак! Какви ги вършиш?!
- Съжалявам старче!
- Защо го направи?
- Не знам, аз просто...
- Твоята мисия е да я пазиш! Не само тялом, а и духом.
- Знам.
- Разбира се, че знаеш. Затова тренираше 14 години. Не проваляй нещата. Нямаш право на грешки.
Лео не каза нищо в своя защита.
- Приготви се за път.
- Къде ще ходим?
- Вие ще ходите!
Поправи го възрастния човек.
- Но къде?
- Кралството на принцеса Бела.
Лео започна да приготвя нещата, които са му нужни. И мислеше за случилото се. "За едно нещо беше права... Не обичам чай"