Денят бе отминал, а Чим забравил за заветното писмо... Той вървеше към дома си докато подритрваше едно камъче по пътя си. Изведнъж някой го изблъска в близката тъмна уличка... Разбира се мъникът вече беше наясно кои са насилниците му. Той беше свикнал с неща от сорта на пребивания и в някой случаи даже изнасилвания... Въпросните момчета бяха от компанията на Юн... Там беше и въпросния откривател на писмото.
Той блъсна Джимин силно в стената, а той се свлече надолу...
- О... Ти ли си педерасът който си пада по Шуга?! Гнусен гей! - последва вилен юмрук в лицето на момчето... Познато чуство...
Болка!
Както казах, Чим беше свикнал... Нямаше викове, плач или молби от страна на по-малкия... Той просто седеше и чакаше всичко да свърши и отново да продължи по пътя си, само че този път придружен от болки и синини...
Обидите се лееха от устите на насилниците, а удърите им ставаха все по-силни...
В главата на Джимин се въртеше един въпрос...
Какво ще постигнат тези момчета след като го измъчат?
Слава и внимание? Едва ли... Всички момичета, че даже момчета си падат по Мин, а пък и славата отива за него...
Може би им плащат? Ъм... Не! Нямаше смисъл... Самият Юнги сам би дошъл да набие Чим ако толкова му трябваше... Едва ли би платил на такива идиоти...
Ами ако се опитват да го накарат да не е гей... Защо? На кой по дяволите му пука за ориентацията на другите пък камо ли на момче като Джимин...
Мъникът не схващаше мотивите им, а пък може би не е и нужно... Явно просто ги сърбят ръчичките да приклещят някой по слаб от тях...
На побойниците явно им бе омръзнало защото бяха пуснали Джимин... Изсмяха се като за последно и оставиха раненото момче само... Той пък от своя страна просто стана, поизтупа се, избърса струйката кръв от устата си и отново наведе глава вървейки към дома си...
Щом прекрачи входната врата засече малка бележка на плота...
Миличък, с баща ти пътуваме до Пусан! Няма да има известно време. Пази се!
Чим без да му мисли разкъса бележката и хвърли в коша... Изпсува и се качи в стаята си.
Ще си кажете че е неблагодарен и разглезен... В грешка сте!
Джимин е момче израснало в семейство с добри финанси но без любов... О родители те си никога не бе чувал думи който да носят значението на любов... Тонът им е бил мек, но някак си студен и мрачен... Мъникът ненавиждаше тези изкуствени чуства и усмивки... Ненавиждаше яростните викове на родителите му вечер, а на сутринта тези сладки препратени усмивки, докато си мислят че синът им не знае че се развеждат... Че сигурно в момента в съда. Но на Чим отдавна вече не го интересуваха родителите му... От вече 3 години не плачеше за тях...
Единственото различно в живота му беше любовта към Мин... Той самият не беше разбрал кога се е влюбил в собствения си насилник... В очите на Джимин, Юнги беше друг...
Изведнъж телефонът му извибрира...
Crush 🖤😔 Зубърче... Написа ли доклада ми?
...
_______________________________________
И
така... Малко депресарско, но скоро ще сюжета ще се развие...
Пишете дали ви харесва!
Съжалявам за грешките и до скоро...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
