☆our change☆ | yoonmin |

Part 10

Ярката слънчева светлина проникваше в просторната стая... Въпреки че на вън вече беше светло, в стаята така строгият тъмен тон продължаваше да властва. Така спокойната тишина бе прекъсната от спокойна звучна мелодия. Чим леко отвори очи опитвайки се да свикне с непознатата обстановка и лекото главоболие. След като изключи дразнещия звук, той по обстойно огледа стаята в която се намираше докато се опитваше да си спомни за вчерашните събития... Мъникът бързо разбра че не в дома си, тъй като стаята беше боядисана в тъмни цветове, така непривични за него. Красиво, просторно помещение, леко осветено от слънчевите лъчи. Въпреки факта че мястото му бе непознато, той изпитваше странно чувство. Беше му някак... комфортно?

Изведнъж се чу силен шум последван от доста непристойни думи и стъпки. Тогава Чими изпита страх? Нямаше си на идея какво изобщо прави тук... Реши да намери някой и да разбере защо е тук все пак имаше пълното право на това. След като стана постанови че е облечен в тениска която му беше доста голяма... Но нещото което ясно помнеше и едва ли би забравил е факта че беше облечен с други дрехи или по точно с пола, а сега тези елементи липсваха. Обиколи стаята няколко пъти в опит да открие дрехите си, но не постигна успех. След известно време момчето просто реши да излезе от тази стая и да потърси някой който да му разясни.

Бавно открехна черната врата и се оказа в дълъг също толкова тъмен коридор с още доста врати. В краят на коридора се виждаше светлина идваща от долу. Стълбище? Чим се запъти натам. Започна да слиза по стълбите продължавайки да следва светлината. Стигна до кухнята където видя висока мъжка фигура с гръб към него. Чим понечи да каже нещо когато бе прекъснат:

- Е зубърче, как спа?

- Ю-юнги?!

_______________________________________

Здрасти!
Как сте? Дано сте добре. Съжалявам че пак е къса, но опитвам да измисля някаква правдоподобна развръзка! 💕😅

Дано ви е харесало и може би по късно, а ако не, утре ще кача следващата глава!

Обичам ви! 💕