Тъмните земи - част 1

9 0 0
                                    

По цял ден кисна в хлебарницата и когато успея да си взема почивен ден излизам с най - изисканите си дрехи, че човек би си помислил, че съм някой Граф, вместо хлебар. Моята майка винаги ме е учила да се обличам така. Дамите ме заглеждат, докато вървя, без дори да си имат и капка на представа, че кесията в сакото ми е празна, като сърцето ми. Празно, защото съпругата ми се разболя и почина още в ранния ни брак. Едно от последните ѝ желания беше да живея щастливо, затова винаги, когато излизах усмивката не напускаше лицето ми, както тя не напусна сърцето ми.
Един ден реших да се отбия в бар "Чичо Ед". Така се казваше собственика, който работеше на бара, а дъщеря му беше сервитьорка. Тя се казваше Венера.

Горкото момиче, беше толкова красиво, че привличаше погледите на всички мъже в кралството. Какви ли не изроди идваха в този бар само и само за да я видят - от храбри рицари до олигофрени с изкривени фантазии. Влязох вътре и по масата нямаше нито един изрод. Единствено и само Ед стоеше изправен зад бара и полираше една от чашите с парцал. Беше полу - плешив с кафява грейка на гърба и стара изпокъсана риза. Можеше да ми бъде баща.
- Привет, приятелю мой. - започнах аз. - Кажи ми що е твойто ранчо без твойта дъщеря?
- Мойта дъщеря не я има.
- Но защо така? Нима се е залюбила?
- Какви ги говориш, мосю Естанс? Мойта дъщеря е твърде млада за любене, едва на седемнайсет! - развика се той. - Страхувам се обаче, че някой вече се е залюбил по нея и я взел от мене! - погледна в страни сякаш се опитваше да скрие сълзите.
- Не може да бъде! - казах аз.
Сълзите на Чичо Ед изкачаха срещу мен, докато говореше.
- Вярно говоря аз, мосю! Оставете моят бизнес, че заминава, но душата ме боли за нея. Първородна, единствена ми е тя.

Единствено дете съм в мойто семейство. Родителите ми, когато бях малък ми разказваха историята за сестра ми - Енра. Била е още на седем когато се е случило. Един ден решили да я заведат на пикник. Докато нашите си говорили, тя тръгнала към гората на разходка. Те толкова потънали в приказки, че забравили да я извикат обратно и преди да се усетят, вече не можели да я намерят. Баща ми всеки ден и всяка вечер в продължение на една година тръгвал да я дири по горите, крещейки името ѝ.
- Енра! Енра! - отговор обаче никога не се е появил.
Слушайки историята на Ед, в мен се вглъби чувството на носталгия. Някак си усещах болката, която бащата усещаше въпреки, че никога не бях срещал сестра ми. Въпреки това, виждах как влияеше на родителите ми.

Мосю ЕстансWhere stories live. Discover now