Случайност? Не мисля така!

Началото

Обадих се и още на телефонът който беше оставен в обявата и се разбрах с човека още на следващия ден да започвам. С настъпването на следващото утро бях готова да започна и след около километър и половина ходене най-накрая стигнах на уговорения адрес. Пред мен имаше огромна къща на 3 етажа с огромна градина и басейн в предния двор и прекрасна врата пазена от две порцеланови пантери отляво и отдясно. Почуках на вратата като очаквах да ми отвори възрастен мъж , а пред мен стоеше момче което имаше мръсно руса коса и дълбоки небесно сини очи които ме накараха да потрепна само като ги погледнах.Момчето беше високо и слабо изглеждаше на 16-17 години не повече таа то ме покани да влезя.

Тъкмо се гласях да попитам той ли ще бъде шефът ми когато иззад него се появи мъж на около 42 години и каза

-Синко благодаря, че отвори вратата, а ти трябва да си момичето което се явява за работата

-Да аз съм-отговорих плахо и погледнах човека в очите които бяха кафяви и по форма никак не прилачаха на тези на сина му и повторих думите си този път  по уверено.

-Аз съм Диего а това е сина ми Люк- представи се той.-Ела да ти покажа кухнята- каза той след което тръгна на там а аз и Люк го последвахме. Стаята беше огромна с всякакви възможни кухненски уреди, много шкафове и голям плот. Обаче незнайно защо Люк ми беше по-интересен от всичко останало.Изведнъж баща му каза, че излиза по работа и на лицето на сладура се показа една чаровна усмивка която изглеждаше много доволна.Гледах го около минута докато тряскането на външната врата не ме извади от транса.

- Е защо реши такова момиче като теб да се хване на работа?-за първи път чух гласа му който беше мек но, същевременно корав. Глас който казва ще се грижа за теб, но и ще те защитавам докрай.Уау прекалено се отнесох от въпроса му.

- Ами аз трябва да издържам семейството си защ…-той ме прекъсна

-Защо ти ги издържаш?

-Ами защото татко е тежко болен и няма кой друг.

-А майка ти?

-Тя си отиде когато бях малка-една сълза се стече по бузата ми последвана от още една и още една но не можех да се оставя на мъката и избърсах сълзите си след което се усмихнах.

-Съжалявам , че попитах

-Ти не си виновен споко все пак няма проблем-прекъснах го.- А ти само с баща си ли живееш?

- Да мама ни изостави заради друг мъж и сега живее в Англия.Ако знаеш колко ми липсва.-аз успях да сдържа плача, но Люк явно не успя.Аз не знаех какво да направя, но изведнъж се сетих какво ми каза татко когато мама почина:Това което не те убива те прави още по-силен . Аз изрекох тези думи и внезапно Люк ме прегърна.