"Любов" толкова лесна дума за пет букви, въпреки това какво огромно минало носи.
Толкова много красиви истории стоят зад нея, но и толкова много наранени хора. "Любов" една толкова объркана и конфликтна дума. Дума с призвание, криеща в себе си страдание. Тя бе един прост коварен капан замаскиран благодарение на топлината на надеждата. Тя криеше в себе си редица различни изкривения, които я задвижваха, но въпреки че именно всичко се случваше с причина, то така и не успях да разбера каква точно бе тя.
Мислих, че ако любовта е толкова силна, колкото я описваха то тогава нямаше да се караме за неща, които нямаха смисъл, които бяха маловажни, и точно заради, които може би всичко пропадна.
Толкова много пъти обвинявах себе си, променях себе си, и в крайна сметка винаги си задавах един и същи въпрос: "Достатъчна ли бях за теб?"
•••
- Мразиш ли ме? - попитах го.
- Не, обичам те.
•••
"ТОЛКОВА СИ ГЛУПАВА"
"СПРИ ДА ПРОВАЛЯШ ВРЪЗКАТА, КОЯТО ИМАМЕ."
"Да,глупава съм."
•••
"Мислиш ли за мен?"
"Всяка минута от денят ми"
•••
Вярвах, че нещата между нас бяха толкова силни, че скандалите нямаше да могат да ни разделят, за жалост сгреших. Бях наивна да смятам, че мога да те задържа близо до себе си, но как изобщо бих могла да задържа нещо, което дори не притежавам?
Може би, точно в онзи момент на отчаяние бях разбрала, че ние никога нямаше да можем да бъдем заедно.
•••
- Ще ми кажеш ли какво става?
- Ние не можем да бъдем заедно. Ти си толкова далеч от мен и никога няма да мога да те видя и въпреки думите ти, аз никога не съм била нищо повече от твоя "тайна любов".
- Не е вярно! - отвърна той. - Можем да бъдем заедно, както досега. Връзката ни е с-спец...
- Тя не е реална и никога нямаше да бъде. Въпреки това винаги ще ме е грижа за теб, дори когато вече не сме заедно.
- Тогава не си тръгвай! Бори се за връзката ни. Бори се за мен.
- Аз не съм боец.
•••
"Някога било ли те е грижа за мен?"
"Винаги." - отвърнах му.
•••
"Най-лошото нещо, което можеш да направиш, е да нараниш човек, когото обичаш...
А още по-лошо е да му дадеш надежда...надежда за нещо
по-добро и да си тръгнеш. Без да се сбогуваш. Без да се извиниш..."
•••
Понякога независимо колко много те обича даден човек и колко е искрен с теб...това не го прави специалния.
Трудно е да забравиш някой, които си обичал. Понякога е трудно, дори само да си признаеш, че си го обичал, защото, когато си твърде наранен не допускаш никой до себе си. Започваш да таиш всичко в себе си и да се отдалечаваш от близките си, оставаш единствено в компанията на мислите си. А, когато излезеш и дадеш шанс на някой, ти биваш разочарован, отхвърлен, заменен или изоставен.
•••
Трудно някой може да се научи да си тръгва пръв, но понякога това е единствения начин да запазиш сърцето си, дори с една пукнатина по-малко от това, което ти предстои, ако чакаш другият да го направи.
•••
Обичах те и те загубих [изоставих]...и боли като в Ада.
•••
{L} OVER
