Неизбежно е потъвам.
Морето ме привлича и дори в любов ми се обрича. Приех таз негова покана, но се оказах окована.
Протягам се, уж да те достигна, но ти си тъй далеч...далеч с твоята ехидна и
самодоволна усмивка.
Нима излъга ме с тая твоя прокълната самота?
Нима всичко бе, за да ме примамиш
в своята тъма?
Нима всичко бе игра?
Ясно, да, разбрах...
че таз твоя замаскирана тъмна самота,
дави повече и от любовта.
