My teacher

Вафличка

Днес бях решила да походя до училище вместо да взимам автобуса. Не знам защо, явно имам малко повече адреналин. Та, станах по-рано, оправих се и взех си палтото, защото навън е кучи студ, а аз мразя кучия студ и потеглих към близкото ми бъдеще. Всичко наоколо беше толкова скучно и сиво, понякога си мисля, че целия ми живот е такъв. Ами да, не рискувах, бях отличничка, никога не съм лъгала, не псувам, имала съм една сладка и нормална връзка, която не завърши толкова зле. Нямам врагове, отгледана съм в спокойна атмосфера и общо взето всичко при мен е пълна скука от където и да го погледнеш. Понякога това ме влодява и си мисля, че нещо не ми е наред, защото е невъзможно за 16 години да нямам нито един гаф. Дори тайни нямам, толкова съм скучна! Даже може би това е единственото гадно нещо в живота ми, че е перфектен! Общо взето да, живота ми не си струваше разказването.

Докато за пореден път се ядосвах, колко хубаво е всичко, влязох в училище. Седнах на същото място, както всяка година и чаках стаята да се напълни със същите лица както преди. Имаше и нови хора, което ме зарадва. Дано те направят класа малко по-интересен.

Започна часа, а след него отидох да се запозная с новите ученици.

Единият от тях беше момче с леко къдрвка коса, кестенява и студено изражение, което ме привличаше.До него стоше сладко и усмиханто момче ,,пълна противоположност"- помислих си аз, но и този тип човек ми допадаше.

-Здравейте, казвам се Кейти!-поздравих и подадох ръка. Студеният поглед не ми обърна внимание, а другото момче ми отвърна, усмихвайки се топло:

-Аз съм Джимин, а това е Тае, той не е по разговорите.

-Какво Ви води тук?

-Главно едно изгонване и поемане на чужда вина-отговори засрамено и погледна Тае, когато спомена ,,чужда вина"-но не се плаши, 50% от нашето дуо, не е толкова лошо-засмя се пак леко засрамен, а Тае видимо се издразни

-Кейти, би ли се махнала, защото усещам, как искам да ударя нещо и те съветвам да не си ми пред погледа, когато това се случи.

Върнах се на мястото си.

-Леле, видя ли ги тези?-попитях Мелиса, която благополучно дояждаше вафлата си.

-Странно дуо, да, единият изглежда като чист дявол, а другия е като една малка, сладка вафличка.

-Аха и него ли ще изпапкаш?

-Какво? Джимин? Не. Просто казвам, че не е лош.

Повдигнах ѝ вежди, а тя не ме отрази и пъхна остатъка от вафлата в устата си. Беше щастлива от това лакомо, прасешко действие и си отвори тетрадката, защото часът започна.

❤🧡💛💚💙💜🖤🤍