Момчетата заедно с баща им се прибраха от болницата . Куки си беше счупил кракът и му бяха сложили гипс .МН : Куки другият път ще внимаваш повече
К : Няма да има друг път - натъжи се - сега като - вече няма да мога да си играя на снега
БК : Джънкук държиш се като някакво дете "вече няма да мога да играя на снега " "искам да гледам детски " "хайде да си играем " все като те боли нещо все ревеш...ай стегни се малко и застани като мъж,какво си се разлигавил
МН : МАРК ПРЕСТАНИ ВЕЧЕ.....И КАКВО ОТ ТОВА ЧЕ СЕ ДЪРЖИ КАТО ДЕТЕ И СИ ИГРАЕ С ИГРАЧКИ ? ТА ТИ СИ МУ БАЩА
К : Не се карайте, татко е прав - натъжи се и се качи лека полека в стаята си . Легна на леглото и се загледа в тавана, като въздъхна.
МН : Марк какво ни става ? Държиш се ужасно
БК : Ее това не е ли лигаво
Н : Аз се качвам при Куки - каза и отиде до кухнята , взе бананово мляко и се качи при мъника - мъниче - отиде до него и го целуна по челото - не го слуша , дръж се както си искаш . Ето ти бананово мляко, знам че го обичаш - подаде му го
К : Не го искам , не ми се пие
Н : Ох бебе , ела тук - взе го внимателно в скута си и го целуна по устичката - Не искам да си тъжен чули . Хайде усмихни се . Когато ти си тъжен и аз се разтройвам по този начин . Искам да виждам твоята сладка и заешка усмивка. Чули?
Куки само кимна
Н : Искам с думи !
Куки : Добре
Н : А след това
Куки : Добре - каза и се усмихна
Н : Само така те искам - усмихна се и той . Започна да го целува по врата, докато с едната си ръка го галеше по гръбчето , а с другата стискаше дупето му. Мъника започна да стене тихичко.
YOU ARE READING
𝑴𝒚 𝑺𝒕𝒆𝒑𝒃𝒓𝒐𝒕𝒉𝒆𝒓/𝑵𝒂𝒎𝒌𝒐𝒐𝒌 (✔)
Short StoryНамджун е на осемнадесет години, когато му водят шестнадест годишното му доведено братче.