Damn, I like him

2

Сиера:

-Защо ме мразиш?

Този въпрос ме свари неподготвена. Дали ме е чул когато си говорехме с Меган?

-Ти сериозно ли?

-Да. Виждам в погледа ти, гласа ти е все едно говориш с някой убил кучето ти, при това и дочух от разговора ти с Меган. Но не мога да разбера защо. Никога дори не сме си говорили.

-Не ми се говори за това. Колко остава до вас?

-Стигнахме.

Извади клучове от джоба си и отиде пред бяла входна врата. Къщата беше малка, но видимо уютна с малко дворче и цветя през прозорците. Отключи вратата влезе и ми направи път. Първото нещо което видях беше малкият им хол слят с кухнята. Имаше кафяв диван пред него маса върху която телевизора и два фатьойла до дивана. Стените бяха бежови и пълни със семейни снимки. Кухнята беше също кафява с малко пространство на плота и хладилник на който не се виждаше цвета от магнитчета. Пред входната врата имаше и стълби за втория етаж и се виждаше коридор.

-Ще влезеш ли?

Откъснах се от мислите си и влязох вътре. Изчаках го да затвори и след това ми посочи с пръст към дивана. Събух се и отидох да седна като го изчаках.

-Искаш ли нещо за пиене или да ядеш?

-Имаш ли кафе?

-Сега ще ти пусна.

Докато правеше кафето станах и отидох да разгледам снимките. Той беше най-голямото дете след това сестричка на около 15 или 16 и малко братче може би в 1 клас. Изглеждаха щастливи на снимките, къщата им е така уютна. Всимко е идеано, а ме пита защо го мразя. Като влезеш в моята къща не се усеща само студ. Мразех студа.

Чух движение за мен и видях как сяда на дивана и оставя чаша с кафе на малката странична масичка.

-Питаше защо те мразя.

-Да.

-Защото ти си чистото доказателство за перфектен човек.

-Не е вярно.

-Дали? Отличник си, любимец на учителите, родителите ти са горди, погледни се как изглеждаш, семейството ти изглежда толкова щастливо, имаш толкова уютна къща която пращи от семейно щастие. Как да не те мразя?

-Нищо не знаеш, че да говориш, Сиера.

-И какво не знам?

-Не е твоя работа. Ако ще правим нещо да започваме, ако не си тръгвай.