Damn, I like him

5

Сиера:

Отдръпнахме се един от друг моментално и се заслушахме къде отива. Качи се по стълбите и влезе в стаята. Видимо се изненада, че има момче в спалнята и, а аз може би съм огнено червена.

-Здрасти, мамо, това е Джъстин, мой съученик правим проект заедно.

-Здравей, може да ме наричаш Лили.

Здрависаха се, а на лицето и излезе мазна усмивка. Знаех какво си мисли и хич не ми хареса.

-Как успяхте да го приспите?

-Джъстин го направи.

-Не мога да повярвам.

-Имам опит за това.

-Е благодаря.

-Няма защо.

-Само че няма да можете да правите проекта в хола защото трябва да чистя. Отидете в стаята на Сиера.

-Добре няма проблем.

Слязохме до долу да вземем нещата и се върнахме отидохме в стаята ми. Чувствах се толкова неловко в момента. Нито знаех какво да кажа нито как да се държа. Да се направя ли, че нищо не е станало или да кажа, че не знам какво ми стана? Всъщност няма да повдигам темата ако той не го направи. Аз седнах на стола при бюрото, а той на земята и подреди нещата на ново.

-Какво да правя сега?

-Ето, изрежи тези.

Взех картончетата от ръцете му и започнах да ги изрязвам. Беше преколено тихо и най-вече напрежението се усещаше из цялата стая.

-Искаш ли да пусна музика?

-Добре.

Взех си телефона и затърсих какво да пусна. Избрах някаква произволна песен и продължих с работата си.

-Виж, Сиера, не искам да се чувстваш неудобно, не знам какво ми стана. Ако искаш да се направим, че нищо не е станало.

-Съгласна съм.

Работехме през останалото време в тишина, ама не някоя неловка, а тихичко без да си говорим за някакви глупости, просто слушахме музиката. От време на време го чувах как си танъника и когато се усетеше веднага спираше. Това момче започваше да ми става интересно. Направо супергерой с децата, отличник сега и певец. Какво ли още може? Дали да подхвана разговор? Еми нищо няма да ми стане.

-Май можеш да пееш?

-А не, просто знам някой от песните.