Damn, I like him

4

Сиера:

-СИЕРА?!

Точно този глас не исках да чувам. Отдръпнах се на момента като поразена и се огледах от къде идва. На отсрещната улица стоеше толкова позната фигура облечена в скъп мъжки парфюм. Цялата изтръпнах. Ами сега? Мамка му, пак прецаках всичко. Обърнах се към Лиам и му прошепнах.

-Тръгвай, бързо!

Погледна ме нерешително, но се обърна и си тръгна в обратната посока. Докато мъжката фигура се приближаваше се опитах да нръпна полата възможно най-надолу и тогава се сетих. Ами тревата? Ако усети нещо? Мамка му, да кажа ли, че бързам? Или да му кажа истината? Не не, това не е опция. Пресече улицата и застана пред мен леко задъхан, а аз преглътнах сухо.

-Здравей, тате.

-Здрасти, мила, как си?

-Ами добре съм, имам междучасие. Ти какво правиш тук, мислех, че си в Сиатъл?

-Имам 3 дни почивка и реших да дойда да те видя. Как са майка ти и брат ти?

-Ами мама е горе долу добре, а на Мишо му растат зъбки.

-Радвам се, че са добре. Искаш ли след часовете ти да те взема на обяд?

-Ами няма да мога, трябва да го гледам и един съученик да дойде да правим проект.

-Жалко. Ами довечера?

-Тогава ще мога.

-Добре, ще те взема в 8, става ли?

-Става.

-Облечи си нещо хубаво, няма да сме само двамата.

Гушна ме леко и се върна при колата си като ми помаха и си тръгна. Направо ми падна камък от сърцето. Имах чувството, че ще получа сърдечен удар. Дали не е видял Лиам или просто се направи на ударен? Може би довечера ще каже нещо. Ох, все едно. Обърнах се и влязох в сградата. Туко що беше бил звънеца за излизане в междучасие и на всякъде имаше хора. Чак да те хване клаустрофобия.
Както си ходех, забила поглед в телефона се блъснах в някой на ъгъла и замалко щяхме да паднем на земята ако човека не се беше хванал за вратата. Докато разбера какво стана вече ме беше изправил на краката ми и бяхме един срещу друг. Джъстин. Рошава коса, красиви черни очи, черна тениска по тялото и дънки. Беше се вгледал в очите ми толкова внимателно, че ми стана неловко. О МАМКА МУ. Очите ми. Веднага извърнах глава настрани и усетих, че телефона ми не е в ръцете. Ох, изпуснала съм го на земята. Взех го и тръгнах като се надявах да не ме спре, но уви. Хвана ме за ръката и ме обърна пак към себе си като се опитваше да ме погледне в очите, но се въртях на другата страна.