Chapter 2

76 3 0
                                    

Когато минавам  по коридора забелязвам, че има купи и трофей.Гледах ги ходех,без да искам са блъснах в едно момче.

-Извинявай аз просто...-тръгнах да казвам но той ме прекъсна.

-Не няма за какво вината беше моя аз съм Зейн приятно ми е,ти сигурно си новата.-Новата колко ли странно би се почуствал човек от тази дума?Ами аз няма откъде да знам,вече не обръщам внимание.

-Да аз съм „новата”-казах-Дани приятно ми е.

-Е Дани какъв час имаш?-беше странно как каза името ми,или просто на мен така ми се стори.

-Музика.-в момента в който го казах би звънеца.

-Ела ще ти го покажа.И без това аз съм в следващия кабинет.-той каза това и тръгна а аз тръгнах  след него.Не каза нищо повече стигнахме аз тръгнах да влизам,а той продължи.

-Госпожица Пийзър нали?-господина ме поглежда аз кимвам  и той ми казва да седна.

Този път тази стая е по-голяма от миналата по стените са окачени различни инструменти.Чиновете са в три редици.От едната страна на вратата има пиано,а от другата страна маса в микрофони.

-Сега нека излязат следващата двойка Миранда и Фреди моля.-казва учителя.

Пред дъската излизат  момиче и момче явно те са Миранда и Фреди .Тя е ниска с кестенява коса,а той висок рус със наситено зелени очи.Личи  си че между тях двамата има нещо.Той взима  два микрофона , една цигулка и китара. Цигулката дава на нея,микрофоните слага  на две поставки.Сяда на нещо като стол и започва да свири ,а тя го гледа така влюбено ,че по  ми идва  да повърна.След като той нагласи струните на китарата си започна да свири ,и не след дълго и тя направи същото.Песента им беше прекрасна до момента в който едно момче едва не изкърти вратата,падна изправи се и започна да тича в стаята.Явно искаше да се скрие от някой или нещо.След по-малко от минута влезе Зейн оглежда стаята и го видя.

-Тай!!!-едва не вика той-Ела тук глупак такъв!!!Нали знаеш съм по-бърз от теб и няма как да избягаш?-Зейн е ядосан ,но все пак се усмихва.

-КАКВО СИ ПОЗВОЛЯВАТЕ-вика учителят.-ТОВА ТУК ДА НЕ ВИ Е ДВОР? ДА НЕ СТЕ СИ У ВАС?

-Извинете за безпокойството-казва Зейн -Не искахме да провалим часа ви.-Когато той казва това Тай в другият край на стаята се усмихва дяволито.

-Но го направихте и сега ще си понесете наказанията. – През времето през което учителя казва това Тай се промъкна зад мен и тръгна да ми казва нещо на ухо.Когато Зейн вижда това взима  една химикалка и я запраща  към мен или по-точно към Тай-в последният момент се навеждам  и химикалката уцелва  Тай в челото.Всички се засмяха освен Зейн ,Тай,господина и мен.

-Това вече е наглост!!!Излизайте от часа ми веднага!!!

-Добре де добре -вика поваления от удара Тай помогнах му да стане.Той ми благодари и тръгна предпазливо към врата на която го чака Зейн .

-Ам..отново се извинявам-казва Зейн -И Дани извинявай че са малко не те ударих-казва го и се усмихва някак по различно.

-Просто напуснете-казва учителя. Тай излиза а Зейн го следи с очи.След като излизат  се чуват викове явно че Зейн беше хванал Тай.

-Хей новата-някакво момиче се обажда зад мен-От къде Зейн те познава?

-Мен не ме интересува-заявява учителя-Следващата двойка!

Този път излизат две момичета,на една височина едната руса другата с червена коса.Едната седна на пианото а другата взе микрофон.Червенокосата започна да свири на пианото а другото момиче изпя нещо малко фалшиво но беше добре все пак не всеки е перфектен.Точно когато те свършиха звънеца би.Излязох имах Биология,започнах да оглеждам вратите на кабинетите.

Other sideWhere stories live. Discover now