Рано сутрин е ,седя в колата на мама и гледам децата на моята възраст който отиват на училище.За пореден път се местим аз вече свикнах всяка година да оставям хората който обичам и да намирам нови който ще оставя след даден период от време.
-Хайде Дани ще закъснееш-казва мама.Тя е от онези хора който нищо не им прави впечатление.От както се разведе с татко вече не виждам онази усмивка на лицето ѝ.
-Добре мамо-казах и се усмихнах до колкото можеш да се усмихна в такъв момент.
Слизам от колата и тръгвам неуверено на пред.Училището е странно не прилича на миналото.Това е по-голям коридор и цветовете са различни,много различни.
-Харесва ли ви госпожице Пийзър ?-пита директора.
-Да по-различно е от миналите училища в който учех,но ми харесва.-казвам с усмивка,но не беше истинска .
-Ела те ще ви запозная с новият ви клас-когато каза тези думи корема ми се сви.Каза ги по онзи начин по който го казваха и другите директори,но не беше същото звучеше странно.
Тръгваме по дългият коридор звънеца вече беше бил и нямаше деца.Ходихме около пет минути и спяхме пред една от стаите на нея пишеше „КАБИНЕТ ПО ИСТОРИЯ”
Когато отвори врата всички се обърнаха за около минута,после ме проследиха с поглед когато отивах към дългата черна дъска.
-Клас това е Даниел Пийзър .-каза учителката.Тя беше висока и слаба в учите и се четеше умора.
-Здравей Даниел -промърмори класа.
Госпожата ми показва къде да седна.Сядам и изваждам учебника ми. Усещах погледите на другите.Те ме зяпаха.Зад мен имаше две момичета , а пред мен две момчета аз седях сама на чин „В началото винаги е така”
-И така клас до къде бяхме стигнали?-казва госпожата.
-До гражданската война-обади се едно момиче пред мен.
-А да вярно благодаря.-казва госпожата и започва да обеснява за причините и последиците от нея.Беше ми интересно ,сигурно защото обичах историята.
Часа свършва изключително бързо. Звънеца бие и всички се раздвижват .Следващият ми час беше музика.Тръгнах по коридора и гледах имената на кабинетите първо „КАБИНЕТ ПО ИСПАНСКИ” после „КАБИНЕТ ПО ФРЕНСКИ”
