Хей здрасти Дани -Зейн изскочи сякаш от нищо то зад мен-Извинявай за онова в часа.Аз наистина не исках да те....
-Няма нищо...Ам аз трябва да тръгвам.-казвам.
-Да вярно на къде си?-пита изглежда някак разсеян-Тоест какъв час имаш?
-Биология.
-Тръгни по коридора после на дясно първата стая.-казва го и се усмихва.
-Благодаря.Е аз ще тръгвам-колко искам да остана...но знам че не трябва.
След като всички часове свършиха излизам пред училището,седя на една пейка и чакам мама да дойде.В двора на училището има стадион,заглеждам се и виждам Тай и Зейн играят футбол с останалите.По някаква случайност Зейн ме видя и заряза футбола взе си нещата и дойде при мен.Бях облечена леко а май щеше да има буря.
-Здрасти Сам..исках само да ти кажа че това което ти каза Тай не е наистина не че имам нещо против теб но аз просто...-не знаех за какво точно говори.
-Тай не ми каза нищо...
-Моля?Нищо не ти е казал нищо?Сигурна ли си?-изглежда се беше изчервил и се обърна все едно гледа стадиона.
-Да наистина той не ми каза нищо..може би ако ти не го беше ударил щеше да каже нещо но не каза нищо.-започва да се заоблачава.-А всъщност за како се гонихте?
-Не е важно-каза и се усмихна-Ти си различна не приличаш на другите.
-Какво имаш предвид?-питам го леко обидена.
-Не не по този начин..аз не ме бива с приказките.
И на двамата ни е неудобно особено на него.Аз не знам какво изпитвам,объркана съм,не познавам никой освен него. Не виждам колата на мама.
-Аз ще тръгвам мисля да тръгвам -казвам.
-Аз мисля..тоест ако искаш да те изпратя до вас?
-Ами както решиш-усмихвам се за да не прозвуча грубо.
Не живея далеч от училището пеша е около 15-20 минути път.
-Ще те изпратя само за да съм сигурен че няма да се изгубиш че нещата май на там вървят-казва го и се засмива.
-Моля?-казвам го и се усмихвам-Аз ли?Поне не целя невинни хора с химикалки!!!
-Не те уцелих нали?
-Не но беше за малко.
Вече ходим покрай нас няма къщи само ниви и овощни градини.И тук там се мярка някой човек.На оградите пише нещо но не обръщам внимание заета съм да мисля как ходим двама почти не познати.По едно време той спира пресича улицата и виждам само че къса едно цвете.После отново идва при мен и ми го дава.
