Шумните потропвания на ниските токове по мраморния под в коридора се разнасяха из целия етаж. Мъж в изискан костюм и кокетни очила вървеше към последната стая, която беше най-голямата от всички останали. Когато стигна пред нея имаше застанал доста по-едър мъж в полицейска униформа.
- Здравейте, аз съм Хуанг Ронджун. - каза по-ниският докато извади от вътрешния джоб на сакото си значка. - Детектив. - допълни, а другият му отвори вратата.
- Заповядайте, господине.
Ронджун влезе и веднага започна да разглежда всяко кътче на стаята до милиметър. Погледът му попадна на малко по-висок мъж от него, който щом го видя се запъти към Хуанг.
- Добър ден, детектив Хуанг. Радваме се, че приехте да ни помогнете със случая. - той подаде ръката си напред и Ронджун я пое, след няколко секунди се пуснаха.
- И на мен ми е приятно най-после да се срещнем, комисар ЯнгЯнг. Какво разбрахте за случая до сега? От имейла ви научих, че смятате за убийство, но нямате достатъчно доказателства.
- Така беше, но открихме доста интересно нещо. Елате след мен моля. - Янг тръгна към кътчето, където седеше друг полицай с ръкавици и на масата пред него бяха поставени няколко прозрачни, найлонови пликчета с цип. В тях имаше различни неща: пръстен, телефон, някакви бележки и прочие.
- Детектив Хуанг, заповядайте ръкавици. Трябва да разгледате тази книга. - каза полицаят докато му подаваше чифт гумени ръкавици същите като неговите.
Ронджун ги нахлузи и намести рамката на очилата си с едната ръка, а с другата пое книгата. Разтвори я и случайно отвори на една страница, а там видя сгънат лист.
"Днес беше утре, а вчера беше днес, а утре беше вдругиден. Тогава кога съм ги убил?"
- Какво значи това? - попита Янг, а Ронджун се замисли.
- Гатанка. - отвърна достатъчно силно и обърна листа.
"23.12.2020г."
- Това е днешната дата. Защо изобщо е написал днешната дата?
- Кога казахте, че се е случило? - попита Хуанг. Мозъкът му работеше като компютър в момента. Трябваше да реши тази гатанка.
- Вчера в 22:30 часа. - отговори полицаят, който до сега само слушаше разговора на другите двама.
- Тази дата е подсказка. Щом говорим за днес значи убийството е станало вчера или просто е объркал датата. - започна да разсъждава ЯнгЯнг.
- Жертвата мъж или жена е?
- Жена. - каза сигурно комисарят.
- И е само една, нали? - другият му кимна.
- Тогава защо казва "ги"? - попита третият.
- Защото днес има друга жертва. - Ронджун остави нещата на масичката и отиде бързо до вратата. Опита се да я отвори, но беше без успех.
Някой ги беше заключил. Тогава се чу нещо, което прозвуча като изстрел. Обърна се към другите двама и видя комисарят да лежи на земята в кръв. Янг беше прострелян, а третият беше насочил оръжие към Ронджун.
- Не ме ли помниш, Хуанг? Аз бях онзи, когото тикна в затвора. Нямаше никакви доказателства, че бях аз, но всички ти повярваха, защото ги омая с твоите сладкодумни приказки.
- И Джено!? - детективът се шокира.
- Същият от кръв и плът, стоящ пред теб, но ти няма да си стоящ за дълго. - тогава Джено натисна спусъка и уцели Ронджун в крака. Хуанг падна на земята и стискаше зъби заради непоносимата болка.
- Защо не ме уби?
- Защото не искам да умираш преди да усетиш болката ми. - Джено се приближи бавно и клекна. Хвана брадичката му с два пръста и надигна главата му, за да срещнат очите си. - Бях глупак, а ти беше този, в когото наистина вярвах. Мислех, че ще зарежеш онзи заради мен, но уви не го направи и затова го убих. Наистина бях аз. Убих Джемин, защото ревнувах, а ти ме тикна в затвора вместо да ме изслушаш. - Джено се наведе и сля устните им. Задвижи ги грубо, а ръката му застана на тила на Хуанг и го притисна към себе си.
След секунда се чу втори изстрел, а след това трети. Стаята беше тиха и всички лежаха мъртви на земята. Единствената разлика бе, че Янг бе прострелян в главата, а другите двама в сърцето.
🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙
