Поиска мнението ми относно историята ти. Искам са ти кажа че за първи път давам мнение на нечия история. Не знам дали ще се справя с това. Така. Първата глава беше наистина доста къса. И аз в началото бях така. Може би нещото което ми направи впечетлиние е че не описваш толкова нещата. Описвай така все едно ги гледаш с твоите очи. Описвай местата на които се намират геройте, нещата на геройте, описвай геройте добре. Кой какъв е, какво му има, какво му няма, характер, недостатъци, възраст, всичко. Винаги след като си написала дадената глава, винаги проверявай за грешки (нещо което аз не правих в началото и много ме е яд). Щом искаш да пишеш пиши. Пиши и не спирай. В коментара ти ми беше написала и как искаш историята да стигне до много хора. За съжаление не знам такъв трик. Тези 6000 прочитания които са изписани на моята история дойдоха просто ей така. Абслютно винаги когато видя колко хора са прочели моята "книга", аз просто се питам с какво заслужих това. Наистина. Коментари, вотовете, прочитанията, това са неща за които никога не съм мислела че ще имам. Тази история не измислена на момента. Тази история е моята мечта. Не случайно така се казва книгата.
За това не се отказвай. Аз ще продължа да чета историята ти. Винаги можеш да ми пишеш.
Съжалявам за късния отговор.
