dingy ares ;;

Горчива ласка
          
          Дните минават като нищо,
          щом ти се оставя напълно
          и мигна ли, вече е нощ.
          Боя се.
          
          От отровни опипвания по
          шията ми, до притискане на
          гласните ми струни.
          Нагарча ми.
          
          И на мястото на старото,
          ти слагаш нещо различно 
          от истинското ми аз.
          Побърква ме.
          
          Притворя ли едва устните си,
          не мога да чуя вика за помощ,
          а молба за продължение.
          Не го приемам.

звездите падат по диагонал,
          препречващи се на пътя ми,
          а сиянието им ме заслепява.
          изгубвам рязко чувството си
          за ориентираност и достигам
          чак до брега на влажните земи,
          където гледам ли, гледам към
          тях. за някакъв вид сигнал,
          че не съм единствен на света.

Похотлива смърт
          
          Докосвам се до теб
          като към душата на дете,
          а то чете ли, чете в думата
          на една неразбрана жена,
          белязана от съдбата с цена,
          не можеща да откупи дори
          първородния грях. Но с това
          не сгрях да съумя това, което
          спря неразчетливия подпис
          на другарката отражение
          с чудна и тъй непреклонна орис
          за подражание на ръждясала
          ключалка от безплодието.
          Докосваш се до мен, 
          в същия момент пленен
          от крайната ми алчност
          да изпия сълзите на твоите
          дробове, фикция на страха
          и бъзливите същества на
          светлината. 
          И накрая отнемам слънчевата
          система на твоите ребра - едничка
          и така последна дебра на моя
          екзистенциален проблем - дилема.

Нищо не значи
          
          Нищо не значи фактът, че седнах
          до теб на бара. Нищо не значи,
          че ти поръчах един  коктейл         Който се оказа
          с резенче лимон за завършек.                   по - отровен
          Нищо не значи да не желая пари от               от моите устни,
          теб, за да бъда джентълмен, както                         с които пожела
          се очаква да бъда. Нищо не значи                             да се запознаеш.
                      да те погледна по един                                             В началото 
                           особен начин                                                              отказа
                              и ти нищо                                                                 да ми
                                да не ми                                                              дадеш да 
                                 кажеш,                                                         ги докосна, но
                               защото ще                                       някак бързо промени
                              се заблудиш                                  това свое решение за
                              от дълбоките                    няколко стотни от секундата
                             очи на зрелостта,     преди напълно да се отдадеш на
                           с които те плених.           моята смъртоносна доза.
                                                                                           Завинаги.

Редя думите семпли от 
          най - ранните часове
          на деня. Без значение
          дали мога да погледна
          право към лъча на
          вдъхновението - аз
          продължавам да вкарвам
          конеца в малкото пано,
          за да изобразя шарка 
          красива. По - прекрасна
          от несъществуващите
          представи на всеки мечтател,
          нова порта към будността
          и бодростта. Там, където
          слънцето не е толкова близо
          до прозорчето и не гледа как 
          се крие човек в пашкула на
          собствените си чаршафи.
          Това място бе у дома - на 
          моето любимо море.

11 ноември 
          
          Обичам хладните дни, 
          в които излизам навън, 
          за да събера в шепи 
          купища листа. 
          Може би ще ги върна 
          после, ще ги наредя 
          на влажния цимент 
          и ще оставя следите 
          на есента. Без тя да
          прави някакъв опит 
          да се намеси. 
          Дири от есента има, 
          а остава едва един
          единствен месец 
          до началото на 
          вечния студ. 
          Средата на ноември 
          месец бе, а душата 
          ми - копнее за буйните 
          къдрици на август. 
          

Не можах да задържа любопитство си за себе си, след като видях няколко от заглавията на книгите Ви.
          Учите ли френски?

Инсомния
          
          Всяка вечер, щом лунният лъч влезе
          в моята малка стаичка, събуждам се
          в ужас, треперя. 
          Сякаш съм видяла
          поредният нощен
          звяр, искащ да ме
          грабне и отнесе.
          Ставам, искам                               коси.
          малко да пия                            със сините си
          вода, поне                                и да ме задуши 
          една глътка.                            да ме достигне тя
          Преди да                                 не губи време преди
          ми изсъхне                             Луната идва за мен,
          гърлото                                  за да не се изплаша.
          от нечувана                           даже на пръсти,
          и невиждана жажда. Промъквам се, ала
          и тогава не виждам къде трябва да стъпя.
          Спъвам се в собствените си поли
          и Луната ме хваща за ръка, да стана,
          отново да бъда нейно притежание.
          И отново не потънах в блажен сън.

Синдром на Капгра
          
          Започвам с плаха дума
          и небрежен поглед към небето
          и не спирам да се двоумя
          дали веч ми падна пердето.
          
          Започвам с внимателен жест,
          боящ се да разруша мрака.
          О, за мен това щеше да е чест -
          да стоя пред либето си на крака.
          
          Започвам с първата целувка,
          отправям я към небесната жена,
          ала от нейна страна - няма милувка.
          А кога ли тя щеше да плати моята цена?
          
          Започвам с хапливи слова,
          бръшляни обвиват сърпа
          и с този страх аз кова
          началото на твоя край, скъпа.
          
          Започвам със сълзи в морето 
          на моята заблуденост
          и довършвам с онова, което
          предизвиква твоята непринуденост.
          
          Започвам с едно и приключвам,
          дръпвам чертата с ръка
          и веч за последен път отключвам
          портата на твоята мъка.

Среднощна романтика
          
          Ласкателство е за един
          безделник като мен
          да легне под узрелия
          орех и да обрисувам
          с ирисите си звездния
          прах на Вселената
          и това да се приеме.
          И за секунда да не се
          отрече. Дори за миг.
          
          Като безкраен пергамент,
          изписвах всичко що зная,
          всичко що любя и вкусвам.
          Сладкият септемврийски вятър,
          солените мокри треви
          и горчивината на лунния йолит.
          А мастилото - от ума ми идваше
          и нямаше ни начало, ни край.
          Като комета, чиято опашка
          оставяше следа не в небесата,
          а в моята душа.
          
          А това каква драма бе -
          да забележа как щурците
          ми шушнат една приказка,
          гласяща за продължителната
          отдаденост и почит към
          мрачния небосвод.
          Ако думите бяха там,
          къде съм аз?
          В коя равнина 
          можех да открия
          собствената си арома 
          и да не ми вдъхва 
          спомен за лятото?
          Някъде далеч бях,
          там, където душа не стъпва.