Love | Vkook

16

К: Какво ще правим сега, после пак ще ядем, нека сега да правим нещо друго

Т: Добре тогава - усмихна се, като се изправи и пипна Кук. - Ти гониш

Тае тръгна да бяга, но Кук не стана, а само го гледаше. Техьонг се върна при големия и клекна до него.

Т: Не знаеш на какво играем ли?

Кук му се усмихна и го пипна като стана и се отдалечи.

К: Сега ти гониш

Т: Ама така не е честно - изправи се и трона с крак

К: Не си казал правила, така че сега ти гониш

Т: Гадина малка

Тае тръгна към него бавно и когато го наближи на два три метра се затича и тъкмо да го хване, Кук се отдръпна на една страна.

Т: Ох

Малкия посегна пак да го пипне но пак не стана. Тае се ядосваше, че не може да хване големия и тропаше постоянно.

Т: Не е честно

К: Кое не е честно, че съм по-бърз ли?

Т: Да - скръсти ръце

К: Ах, че си - отиде до него и му разроши косата

Т: Сега ти гониш - пипна големия и тръгна да бяга

Джънгкук тръгна след него като се засмя. Големия настигна бързо Техьонг и го хвана през кръста и го дръпна към себе си като го прегърна.

Т: Това защо е

К: Защото се чувствам добре в твоята компания

Т: Ооо - сгуши се в големия

К: Нали знаеш, че сега ти гониш - прошепна му тихо

Т: Ама...лош си

К: Знам - усмихна се

Т: На мен не ми се играе повече, уморих се

К: Е, да са минали 40 минути от както играем

Т: Еми много са

К: Ах, мързел такъв

Т: Не съм

К: Ама направо

Т: Искам да ям ягоди

К: Еми хайде

Тае се отдели от Кук и тръгна да бяха към храната.

К: Значи не можеш да играеш защото си се уморил, ама за храна ще избягал и километър сигурно

Т: Всеки би направил всичко за храна - усмихна се сладко и седна на одеалото

330 думи
[Редактирана]