Love | Vkook

4

Отново на следващия ден вечерта както винаги на плажа двете момчета се срещнаха. Техьонг пак седеше до Кук, но този път само мълчеше.

К: Що мълчиш

Т: Аз не искам да съм досаден просто

К: Ехе, ти си имал мозък в тая глава ли бе? А сега като си помислил малко защо просто не ме оставиш сам

Т: Аз искам да се запознаем

К: И като се запознаем мислиш, че ще станем близки ли?

Т: Е аз няма да бързам, ще се опознаем и ще видиш само колко близки ще сме си станали

К: Няма как да стане

Т: Добре, а ще ми кажеш ли поне как се казваш

К: Не

Т: Моля те де

К: Няма бе досадник

Т: Аз не съм досаден

К: Ама направо

Т: Наистина ли мислиш че съм досаден?

К: Много го мисля

Тае наведе глава и кимна леко.

К: Айде пак като вчера ще мълчиш, щото съм ти казал че си досаден. - нищо - Какво ти е бе?

Т: Не мисля че те интересува

К: Еми не ме, ама айде да съм "мил"

Т: Няма да ти кажа

К: Еми ако щеш - обърна се към морето

Т: Ще ми кажеш ли как се казваш?

К: Джънгкук, доволен? - каза злобно

Т: Да - усмихна се - На колко си?

К: Няма да ти кажа, досадник такъв

Т: Еми добре, тогава утре

К: Няма да е и утре

Т: Стига де Куки

К: Не ми викай така

Т: Защо

К: Защото никой не ми вика така

Т: Аз ще ти викам така

К: Млъкни, няма да ми викаш така

Т: Еми добре

Момчетата стояха още известно време и накрая се прибраха.

270 думи
[Редактирана]