Измина седмица, в която Вики не показваше тъга. Всичко изглеждаше наред, момчетата пускаха Вики при Хоби за кратко време. На пръв поглед всичко изглеждаше добре. За сега
*зловещ смях* (прекалих ли?....
Ммм дааа и то доста...та да продължим)
-е, как върви-каза мистериозната жена, която беше с къса кафява коса, която се спускаше зад учите ѝ, а бретона ѝ закриваше леко веждите ѝ.
-всичко върви по план, скоро няма да бъде до него, уверявам ви, Хосок ще е далеч от нея-отговори ѝ той(ще ви поизмъча....само много🤣)
-супер, но нещо ми се струва, че са много близки
-докато той е под наш контрол, няма да стане нищо, а сега аз съм един от най-близките ѝ хора, знам всяко едно нещо, което става с нея
-гледай да побързаш, защото скоро няма да е по твоя, а по моя план
-добре, а и имам още време -отговори ѝ като се изправи и прокара пръсти през косата си.
-не забравяй, една грешна крачка и всичко приключва.
-да, да, знам, а сега имам работа, ще се видим пак-мо че то тръгна като остави мистериозната жена сама. Той отиде до спящия Хоби и клекна до него. -видя ли до къде се докара....ехх...Хосок, другия път ще трябва да ме слушаш още от началото за да не си патиш, но за твоя радост ще имаш свобода, за малко, но тогава няма и да успееш да пипнеш Вики, няма да успееш да се радваш на този един ден, който ще имаш навън, а от там нататък всеки един ден ще бъде кошмар за теб.
Съжалявам ако ви обърквам прекалено много...дори аз съм объркана в момента.
Знам, че не пиша като преди сигурно, но ще опитам скоро да оправя всичко.
