Г. Т Вики
Излязох цялата в сълзи, треперех. Това ли е моят Хоби? Момчето, което винаги се е държало мило с мен и ме озаряваше с чаровната си усмивка? Сега е напълно различен. Не се усмихва, потаен е, не говори за нищо с мен. Гледа ме с мрачния си поглед все едно... ме мрази.
Не мога да повярвам! ХОБИ АКО ВЕЧЕ СИ ТАКЪВ ЧОВЕК НИКОГА ПОВЕЧЕ НЯМА ДА СЕ ВЪРНА ПРИ ТЕБ!
Виеше ми се свят.
-Вики добре ли си!? Ах ще пребия Хоби! - притесни се Миа.
-А-аз се прибирам. Не мисли за мен. Приятно прекарване! - казах едвам, едвам
-Виктория Марион! Как няма да мисля за теб!? Идвам!!! - рече Миа.
-Не няма нужда! ОСТАВИ МЕ! - започнах да тичам бързо, в опит да избягам, защото Тае и останалите ме видяха.
Прибрах се в общежитието.
Вече няколко часа не спирах да плача. Нямаше и да спя.
Вече беше два часа през нощта и нямаше следа от Миа и момчетата.
Някой попука на вратата.
-Миа? - рекох с присипнал глас.
-Не аз съм Тае. Вики как можа този глупак да те нарани така?! - приближи се Тае, аз го прегърнах и започнах да плача по силно.
-Той не те заслужава - Тае нежно ме галеше по главата.
Беше ми толкова приятно в неговите обятия. Беше топло, уютно. Той ме вдигна нежно като булка и ме постави на леглото.
Г. Т Тае
Тогава тя ме дръпна за ръката и аз легнах до нея. Прегърнах я. Тя беше най-очарователното момиче, което съм срещал. Отначало не й обръщах толкова внимание, но започнах да я наблюдавам, да говоря с нея и се обедих, че тя е уникална. Хосеок ще си плати за всичко!
Прегръщах я дълго, а тя заспа в обятията ми.
Още малко и щях и аз да заспя.
-Хоби.... Хоби... Не.. Ме... Изоставяй...Хоби - бълнуваше Вики.
Ето я новата глава, съжалявам ако има грешки🖤
