Вики се събуди в прегръдките на Тае. Тя стана от леглото. Разтърка очите си. Стана от леглото, направи сутрешната си рутина, облече се и писа на Мия. Двете се у говориха да се видят и да по говорят по важен въпрос. Вики си сложи малко грим, написа бележка на спящия си приятел и излезе. Двете момичета се срещнаха в едно кафене. Двете момичета си поръчаха и започнаха да си говорят.
-той какво?! -попита Мия с по-висок тон.
-ами това, което чу. -отговори ѝ Вики.
-а ти какво му каза?
-казах му, че не го харесвам.
-а после какво стана?
-стана му гадно, аз му обясних, че все още обичам Хоби...
Мия отиде до приятелката си и я прегърна. Вики се насълзи, опита да сдържи сълзите си, но не успя. Тя започна да плаче, а приятелката ѝ започна да я успокоява.
-Т..той ми липсва ужасно много..-проплака Вики.
-знам миличка..скоро ще го видиш.
-но няма да мога да го гушна...да го пипна..пак ще трябва да го гледам през студените решетки на онзи затвор! Аз искам да го прегърна, да го докосна...-Вики вече плачеше силно. Тя прегърна силно приятелката си.
-ще говоря с момчетата и ти обещавам, че скоро ще можеш да си по-близо до Хоби. -започна да я успокоява Мия.
-ако не позволят...?
-ще измислим план. Винаги има начин. Ако искаш да го видиш наистина, ще успееш. Аз ще ти помогна.
-н..но...
-няма но! Стени се малко! Това не е Вики, която познавам! Къде е моята Вики? Къде е Вики, която ще направи всичко за да постигне целите си? Къде е?!
-тук съм...аз съм една и съща
-не, не си!
Това е новата глава. Съжалявам за забавянето. Натоварено ми е и съм уморена. Надявам се да ви хареса главата. Моля кажете мнението си за книгата. Благодаря ви и лека нощ🖤🖤🖤
