Вече беше станало късно, Миа реши да ги остави сами и се беше скрила до входа на мястото, където беше заключен Хоби.
Двамата влюбени продължаваха да се гушкат и да си говорят, наслаждавайки се на компанията по между си.
-всичко ще се оправи, но не искам да вярваш много на хората... -каза Хоби
-а защо да не го правя? Какво толкова може да стане? Та аз почти не говоря с никой. -отвърна му Вики
-Виж...докато не разберем какво става, не можеш да вярваш на никой, дори и на мен...не показвай, че си тъжна, че си ядосана..покажи им само щастието си, не споделям нищо на никой за твоя сигурност.
-дори на Миа ли...? -попита тя
-дори на нея-отвърана ѝ като спусна ръцете си надолу по кръста ѝ стигайки дупето ѝ, стигайки го. От Вики се чудя само приглушено скимтене. Тя прехапа устната си и го погледна в очите като го целуна, след като се отделиха от така желаната целувка, Тя го беше гушнала силно, но така и не подозираше, че това беше само началото на кошмара...началото зна най-страшните мигове в живота ѝ. Скоро всичко щеше да бъде променено...никой нямаше да знае на кой да вярва, никой нямаше да знае до кой да бъде.
Та, хора, това е новата глава, ще ми трябва малко време докато свикна, че не пиша за себе си само🤣
Та...надявам се да ви хареса и моля да изразите мнението си за да знам какво да променя и как да оправя книгата.
Благодаря ви много, че четохте!
Ще дойдат скоро🥰🥰🥰
