Ронджун застана между двете момчета и беше готов да поеме ударът. Но това така и не последва.
- Юкхей, той няма вина. - извика отново купидона.
Лукас беше все още ядосан.
- Чакам те в колата. - каза само другия купидон.
Ронджун се обърна към Джено и се усмихна тъжно на другия.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
~♡~
Лукас и Ронджун прекараха целият ден заедно и се забавляваха много. Това накара по-младия купидон да забрави за тревогите си до момента , в който Юкхей не го заведе на едно място.
Това място приличаше на китайските квартали по филмите. Навсякъде по улиците хората можеха да видят червени фенери.
Ронджун отвори една врата , на която бяха изписани японски думи и влезе в нея. Щом пристъпи прага и топлина заля цялото му тяло.
На това място купидоните даваха своите доклади за месеца.
- Не те очаквах толкова рано Хуанг. - жена с пастелено лилаво кимоно и дълги златни коси го посрещна.
- Съжалявам , че ви притеснявам Мйои Мина. - извини се Джун и се поклони в знак на уважение към по-висшия купидон.
- Защо си тук? - попита го Мина. Гласът и беше спокоен и това успокояваше момчето.
Китаецът разказа за своята грешка, която бе направил и нещата, които се бе опитал да направи , за да бъде забравен от човекът , който беше улучен по погрешка.
- Не можеш да направиш нищо Ронджун. - заключи накрая русата жена.
Не можеше бъде забравен от Джено?
- Но помни Ронджун , че си извършил грях. - напомни му тя.
Грехът на купидона...А Ронджун го извърши. Неговата работа беше да раздава любов на хората , а не да им пречи.
А това имаше последствия. Ронджун можеше да умре в този случай.
- Да , госпожо. - отговори и Ронджун.
Мина се обърна с гръб към него и беше готова да си ходи , но имаше нещо , което тормозеше Ронджун.
- Може ли да попитам нещо? - Джун искаше да разбере нещо повече за любовния живот на Джено.
Мина се обърна в очакване на въпроса.
- Искам да попитам за любовния живот на едно човешко същество. - Мина беше изненадана от този въпрос.
- Име?
- Лий Джено. - когато чу името жената не беше изненадана този път. Това име го беше чувала доста често.
Тя извади една книга, на която пишеше всички хора , които трябва да бъдат застреляни и чифтосани от стрелите на купидона.
Но от кога Ронджун се вълнуваше толкова много от нечий любовен живот?
Мина намери страницата, която търсеше и я даде на подчинения си.
За изненада на Ронджун до името на Джено нямаше никой.
- Защо няма име? - попита объркано момчето.
- За името, което питаш , той няма да има човек до себе си , поради причината, че не може да бъде с човекът ,по който той така силно копнее. Макар , че има много хора , които са го избрали , като първата си любов.
А това означаваше, че Джено щеше да остане сам до края на живота си....
