- Как изобщо има такива хора? - оплака се Мунбин докато тримата купидони вечеряха. - Красиво младо момиче да се "влюби" в такъв възрастен чичко.
Йерин слушаше и отговаряше тук таме на Мунбин. Днес не беше особенно в настроение да слуша оплакванията на Мунбин.
Погледа и се беше приковал в Ронджун , който си играеше с храната си. Тя реши да спре мрънкането на по-голямото момче.
- Ронджун , ходиш ли на училище? - това успя да накара вниманието на малкото момче да я погледне виновно.
На Йерин и беше ясно , че Ронджун отново не бе влизал в клас.
- Утре да отидеш. Защото ще спра да ти пиша извинителните бележки. - заплаши го тя.
Ронджун беше благороден , че не беше попитан за още нещо.
~♡~
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
- Ти дойде. - каза иронично Лиса щом Ронджун седна до нея.
- Здравей и на теб. - каза Ронджун и зае мястото си до нея. По-малкото момче положи глава на чина и бе готов да се пренесе в страната на сънищата , докато един познат глас не го беше заговорил.
- Не знаех , че сме в един клас. - Ронджун отвори сънените си очи и погледна момчето пред себе си.
Това не беше възможно. Та той беше направил заклинание , за да може Джено да го забрави.
Купидона беше в шок. Как? Какво? Защо? Толкова много въпроси се въртяха в главата на Ронджун.
Джено не биваше да помни Ронджун. Но ако това беше сън със сигурност беше кошмар , от който Ронджун щеше да се е събудил. Но не беше.
- Хей Лиса , ще може ли да си разменим местата за днес? - попита я Джено.
Но преди тайландката да отговори Ронджун веднага я сграбчи за ръката и я стисна силно.
- За нищо на света няма да позволя да преместиш Лиса! - извика Ронджун , което накара целия клас да обърне погледа си към него.
Джено беше изненадан от отговора на Ронджун. Той не каза нищо и се върна разочарован на мястото си.
Всички ученици започнаха тихичко да си говорят за случилото се и да заформят слухове.
По време на часа Джено не можеше да фокусира вниманието си върху урока , който учителката преподаваше на черната дъска.
Той гледаше към Ронджун , който беше забил глава в учебника си и подчертаваше с молив най-важното.
Джено беше отчаян. Та той искаше да бъде по-близо до него , за да го опознае. Но инатът на Ронджун хем го дразнеше , хем го привличаше.
Трябваше да измисли нещо. Джено скъса лист от своята тетрадка и написа няколко думи на него.
Той го подаде на съседния чин , за да го предадат на получателя си. Щом го получи Ронджун се досети от кой би било.
Той се обърна към Джено , който го гледаше приятелски в очакване на отговор. Но още преди да го получи бележката беше изтръгната от ръцете на Ронджун.
- Явно за господин Хуанг тази бележка е много по-важна от моя час. - каза ядосано възрастната жена.
Ронджун не знаеше какво да каже. Но и нямаше време да се защити , защото учителката я вече беше разгърнала и започна да я чета на глас. - ,,Ще излезеш ли с мен на среща?".
Ронджун се изчерви и погледна към земята от срам. Не можеше да бъде и по-зле. Защо точно на него трябваше да се случи?
- След часовете ви очаква наказание , господин Хуанг. - завърши учителката и се върна към преподаването на урока си.
Ронджун беше вече сигурен , че мрази Джено и че трябваше да се отърве от него по някакъв начин. Дори и ако се налага да жертва само и само да се отърве от тази каша.
