От както Ронджун се прибра от училище, той не спираше да мисли какво да прави с Джено.
Присъствието на Мунбин и Йерин не помагаше кой знае колко. Момчето през цялото време трепереше от страх и притеснение.
Вече не можеше да издържа повече на това мъчение. Другите два купидона го забелязваха , но решиха да си мълчат.
Ронджун отиде до кварталния магазин , за да се разсее мъничко от днешните събития. Но още щом стигна му се искаше да не беше идвал.
Джено беше пред магазина с някакво момиче. Момичето стоеше и гледаше към него със замечтан поглед ,а Джено и говореше нещо , но тя явно не го слушаше.
Това не се хареса на Ронджун и му се искаше да отиде при нея, и да изгони момичето. Но още преди да го направи нечия ръка хвана Ронджун и го поведе нанякъде.
- Нека си вървим. - нежния глас на неговата колежка го накара да се успокои.
След като бяха вече далеч от магазина , Ронджун се спря и погледна в земята. Вече не издържаше. Не можеше повече да го крие.
Йерин беше объркана и също се спря.
- Нуна , направих нещо ужасно.- започна Ронджун. Йерин само го гледаше странно. - Онова момче пред магазина го застрелях по погрешка и сега той е влюбен в мен. Не знам какво да направя Йерин. Не исках да стане така. Съжалявам.
Ронджун не издържаше на това. Сълзи започнаха да се спускат по бузите му. Йерин го прегърна силно , за да го успокои.
- Ронджун защо не ми каза по-рано? - попита Йерин. - Ще трябва да кажем за това на другите.
Тази мисъл не се хареса на Ронджун. Страхуваше се от среща с другите купидони. А наказанието , което щеше да получи със сигурност нямаше да е хубаво.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
~♡~
На следващия ден , Джено стоеше пред класната стая в очакване на Ронджун и още щом той се появи , Джено го заведе в една празна класна стая.
Щом се увери, че са сами , Джено хвана за лицето по-малкото момче. Той изучаваше бавно лицето му и всеки детайл от него.
За Ронджун това чувство беше ново и непознато. Харесваше му , макар че познаваше Джено едва от няколко дни.
- Как си? - попита той. Ронджун махна ръцете му от лицето си.
- Добре съм. Но ако обичаш бързам. - този отговор не се харесваше на по-високото момче.
Искаше му се да го задържи още малко при себе си.
- Предполагам ,че имаш работа с гаджето си. Кой е той? - попита Джено , като погледна към бялата дъска , по която още стояха неизтирти задачи по химия.
- Някой , който със сигурност не познаваш. - отговора на Ронджун прозвуча грубо от очакваното.
Джено не каза нищо и реши да пусне момчето. Не можеше да го задържи , защото не искаше неприятности. Но му се искаше поне Ронджун да бъде негов.
Ако трябваше щеше да го следи , за да разбере повече какво харесва в някого, за да го спечели.
