На следващия ден Ронджун се събуди рано, тъй като искаше да избегне Йерин и Мунбин , които щяха да го разпитват за снощи.
Момчето беше объркано. Мисълта , че Джено щеше да остане завинаги влюбен в него без да го забрави натъжаваше купидона.
Щом Ронджун влезе в класната стая , той видя Джено и неговите приятели да се смеят на някаква шега.
Както винаги той изглеждаше прекрасно. Все едно беше излязъл от някоя книга.
Джун не се беше усетил, че и той го беше забелязъл и му се усмихва мило.
Китаецът реши да го игнорира и седна на мястото си. Скоро той чу стъпки и се надяваше , че не е Джено. Беше Лиса и тя зае мястото си до своя приятел.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
~♡~
Беше междучасие и Ронджун слушаше музика заспал на чина си. Той знаеше, че не може да си позволи романтична връзка и то с човек , но просто му се искаше да бъде човешко същество поне за малко.
Някой свали едната слушалка от ухото на момчето и то веднага се разсънни. Джено стоеше пред него и взе слушалката.
- Какво слушаш? - попита той.
- Hands Down на Dashboard Confessional. - отговори му Джун.
- Звучи някак мрачно.
Ронджун гледаше към другия. Така ли правеха хората след като се целунат?
- Сърдиш ли ми се за целувката? - попита внимателно Джено. Той се почувства зле за случилото се вчера.
Той помнеше...
- Не се сърдя.
- Сигурен ли си?
Джено се приближи по-близо до купидона.
- Ще може ли да го повторим? - попита тихо по-високото момче.
Преди да получи отговор Джено сля устните им. Той придържаше русия до себе си.
Устните му бяха толкова меки , че чак Ронджун не можеше да устои и издаде стон.
По време на целувката образът на Йерин се появи от нищото. Какво правеше тя тук?
Тя беше облечена в училищна униформа , различна от неговата и гледаше ядосано към земята.
Какво се случваше? Купидонът държеше окървен нож в едната си ръка и сочеше към някого.
Да не би това да беше миналото на Йерин? Тя гледаше с омраза човек , който стоеше неподвижно в локва кръв.
Ронджун се опита да види кой е човекът. Това приличаше на Джено , но от друг негов живот. Той пъхкаше от болка, докато тя му говореше нещо , което не можеше да бъде чуто.
Ронджун отвори очите си и избута другия от себе си. Какво беше това?
- Знам , че ти хареса. - реши да го подразни Джено.
По бузите на Джун се появи руменина и като че ли пеперуди затанцуваха в стомаха му.
Но сцената от преди малко се появи отново в ума му. Ронджун беше объркан. Купидон не можеше да прави това.
Джено явно беше решил , че го е засегнал по някакъв начин без да се замисли.
