Нека ви разкажа за семейството си. Не сме голямо семейство, аз, сестра ми, майка ми и баща ми, а и да не забравяме кучетата- Бруно и Джесика. Близки сме с родителите си, повече с мама, баща ни е особен човек, доста е потаен. Напоследък крие нещо от мен, но още не знам какво! Имаме заводи за дрехи. Името на марката е ни е "Кейрис" - фамилията ни. Заможно семейство сме, имаме голяма къща, но водим нормален начин на живот, като обикновено семейство, никога не сме претендирали с паричните си средства. Майка ми се казва Елизабет, а баща ми Робърт.
Със сестра ми обожаваме да ходим до завода в нашия град и да им помагаме, все намазваме по нещо ново, екипът от работници са толкова мили, свикнали са да сме там, пораснали сме пред очите им.
Още си спомням как баща ми тръгна от едно малко помещение, което беше под наем, а сега има фабрики навсякъде из страната.
Изкарахме цял следобед във фабриката и се прибрахме, за да се оправям, за срещата с приятелите ми. Влезнахме у нас и веднага се втурнах нагоре по стълбите, влезнах в стаята ми, заключих вратата и си пуснах музика. Съблякох се и влезнах в банята, взех си душ и започнах да избирам дрехи за излизанката. През цялото време си говорех сама:
- Трябва да облекла нещо хубаво,може да се засечем с компанията на Лиам.
Най-сетне избрах дрехите си. Пуснах косата си и я среших. Известно време се чудех дали да се гримирам, защото не съм от момичетата, които го правят. Сложих си спирала и гланц и бях готова.
Отключих вратата на стаята си и я отворих. Отпред седяха майка ми и сестра ми, които искаха да ме поогледат. Когато ме видяха, ахнаха явно изглеждах добре! Гледаха ме, както малко дете гледа бонбон!
- Изглеждаш прекрасно, с тази рокля!- каза сестра ми. И тя имаше такава, но никога не ги бяхме обличали.
- Миличка, защо си се нагласила толкова много? Нали си с компанията!?-попита майка ми и любопитството се изписваше на очите ѝ.
- Сигурно Лиам ще излиза с тях!-пошегува сестра ми, а аз я погледнах ядосано.
- Лиам? Кой е той?-попита мама.
- Нов е в училище, но сме само приятели!-отвърнах аз.
Телефона ми звънна. Беше Лена.
- Лора, ние сме отпред. Може да слизаш.
-Добрем. Идвам!
- Тръгваш ли? - попита сестра ми.
- Да! Ти сигурна ли си, че не искаш да дойдеш с нас?- попитах я аз.
- Да, мисля да си почивам.-отвърна тя.
- Добре, Ели! Мамо, тате, аз тръгвам!-ивиках аз.
- Пази се! - казаха те в един глас.
Прегърнах сестра ми и тръгнах.
YOU ARE READING
Непозната любов
RomanceЛора е на 18 години и е от заможно семейство. Баща ѝ се опитва да я омъжи за сина на друго богаташко семейство, но вече е късно, защото тя е влюбена в друг.
