Непозната любов

Глава 5

Пред вратата ме чакаше колата на Лео, от която бумтеше музика. Влезнах в колата, а вътре седяха Лена, Лео и Питър, които бяха насочили погледите си прави в мен.
- Ъъъ... Станало ли е нещо?-попитах притеснено аз.
- Момиче, какво се е случило с теб?- попита Питър, който се подхилкваше.
- Ами нищо. Какво имате предвид?-попитах аз, която все още не разбираш какво се случва.
- Лора! Ти си с рокля и носиш грим!-възкликнал Лена.
- Май някой се е влюбил!- извика Лео.
- Кой го каза? И не съм влюбена!- отвърнах аз и се за смях.
- Е хора, къде ще ходим?- попита Питър.
-Защо не отидем на Карнавала? И без това е до утре!- попита Лена. Всички се съгласихме и тръгнахме.
Когато пристигнахме се чувствах като малко дете! Имаше атракции навсякъде! Слезнахме от колата и тръгнахме да се разхождаме. Реших да се кача на виенското колело, обаче никой друг не пожела и казах:
- Добре тогава! Отивам сама!
Отидох и човека, който го пускаше ми каза:
- Съжалявам госпожице, но ви трябва още един човек!
- Аз ще се кача с нея!- каза онзи познат глас. Обърнах се кой да видя?! Лиам!
- Не е нужно да го правиш!- казах аз през усмивка.
- Там е работата, че аз също искам да се кача, обаче никой от приятелите ми не иска!
- Ами добре тогава! Да се качваме!
Когато бяхме най-отгоре, колелото спря.
- Къде са твоите приятели?-попита той.
- Ей там.- казах аз и ги посочих. - А твоите? Къде са?- попитах аз.
- Ето ги. - и ги посочи.
Загледах се внимателно и осъзнах, че познавам тези хора! Зак Белдън и брат му Трой, Джошуа Хюгинс, Даниел Рийтс. Занимаваха се с мотори. Имаха репутацията на Лошите момчета на града, но не бяха чак толкова лошо. Сестра ми излизаше с тях преди, но баща ми не беше съгласен тя да се мотае с някакви "гаменчета". Колелото тръгна и направи още две кръгчета. През това време с Лиам не спирахме да си говорим. Когато слезнахме, компанията му дойде към нас.
- Здравей Лора!- поздрави ме Зак.
- Здравейте!- казах аз и се усмихна.
- Как е сестра ти?- попита Трой, който си я харесваше. От къде знам ли? Личеше им. Винаги я изпращаш или взимаш от вкъщи. Трой беше наистина добро момче! Зак бе принуден да се грижи за него след смъртта на родителите им и вършеше тази работа прекрасно.
- Добре е! Седи си у нас.-овърнах аз.
- Вие се познавате? - попита учуден Лиам.
- Разбира се! Кой не познава Лора и Елис Кейрис! Най-милите, красиви и луди момичета в града.- каза Даниел.
- Пожелавам ви приятна разходка, аз ще се връщам при останалите. - заявиха аз. Обърнах се и усетих някой да ме хваща за китката. Обърнах се пак към тях и Лиам ме прегърна.
- Много си красива! Пак ще се видим.- прошепна той, а аз настръхнах. Отвърнах на прегръдката му и след като се отдръпна му се усмихнах!
Върнах се при приятелите ми и те ме гледаха по същия начин, както когато се качих по-рано в колата.
- Нито дума! - отсякох аз със зачервено лице, докато приятелите ми се кикотеха зад мен!