Непозната любов

Глава 6

Гледнат точка на Лиам

Откакто съм в града запознах се със сегашната ми компания и много бързо се сближихме! Запознах се и с Лора, онова момиче от автобуса. Уникална е. Не я бях виждал до сега. Нека се върнем към първия път, когато я видях.
Седях си и чаках училищтния автобус. Той спря малко по-напред и през очите ми мина нейното лице. "Какво красиво момиче!" казах си аз. Влезнах вътре и видях, че до нея няма никой. Реших, че ще седна до нея. Попитах я дали може да седна, а тя се съгласи. В мига, в който вдигна главата си и видях лицето ѝ изтръпнах! Не бях виждал по-красиво момиче! Не знаех какво да кажа, за това като стигнахме пред училище слезнах от автобуса по най-бързия начин. Дори "Чао" не ѝ казах. Докато се лутах из новото училище звънецът бѝ, а аз не можех да намеря стаята. Когато я намери влезнах и се извиних, че съм закъснял. Почти веднага забелязах сладурката от автобуса. Отново седеше сама. Не вдигаше поглед от тетрадката си. Когато се представих тя трепна и ме погледна. Учителят я попита дали ще е проблем да седна до нея, а тя зеквайки, каза че няма проблем! Придвижих се към чина и се усмихнах. Започнах да се закача с нея и тя отвръщаше. Попитах я какво ще прави след училище и тя каза, че ще излиза с приятели, аз ѝ казах, че и аз ще съм с приятели. Мислех да я поканя с нас, но нямах смелост.
Прибрах се у нас и си оставих раницата и отидох при Зак и Трой. Разках им за момичето и те се спогледаха, започнаха да се подхилват. Не разбрах защо.
Вечерта излезнахме и отидохме на Карнавала. Разхождахме се и забелязах Лора, момичето от автобуса. Искаше да се качи на виенското колело, но не я пускаха сама, трябваше ѝ още един човек. Реших, че ще се зарадва ако аз отида. Приближих се и усетих аромата ѝ.
- Аз ще се кача с нея!-казах аз.
Тя се обърна и ми каза, че не е нужно, но аз настоях качихме се и я огледах от горе долу. Беше много сладка. Паднах си по нея. По принцип гледам да съм твърд с хората, но с нея не можех. През цялото време я гледах. Когато слезнахме от колелото Зак и останалите се запътиха към нас. Те започнаха да си говорят с Лора. Не можех да повярвам, че се познават. Зарадвах се, че компанията ми я харесва, а и тя харесваше тях. Тя каза че трябва да тръгва, но тогава аз събрах смелост и я прегърна, всяка част от мен пулсираше, сърцето ми щеше да изскочи от гръдния ми кош. След, което се прибрах и си легнах, но не можех да заспя, мисълта за нея ме държеше буден. Реших да изразходвам енергията си някъде, отидох в гаража и започнах да работя по кросовия мотора, чакаше ме състезание.
От както почнах да излизам с тази компания, се запалих много по моторите, по кросовите по-скоро. Първото ми съзтезаие беше след по-малко от три седмици, а аз бях по-готов от всякога.