𝐼 𝑙𝑜𝑣𝑒 𝑦𝑜𝑢 𝑎𝑛𝑑 𝑖 𝑤𝑖𝑙𝑙 𝑎𝑙𝑤𝑎𝑦𝑠 𝑙𝑜𝑣𝑒 𝑦𝑜𝑢

Глава 23

Идваше края на лятото а с Драко нямахме и вест от Дъмбълдор,незнам какво ще правим. Започнах да сънувам кошмари свързани с Волдемор в който измъчва Драко и накрая го убива.
Не искам да бягаме цял живот! Искам единствено да завършим и да заживеем някъде далеч и да не се притесняваме за Волдемор,толкова ли много искам?
- Драко какво ще правим днес?Скучно ми е.
- Незнам,на мен също.
Нито имаше интернет,телевизия нищо! Искам просто да се върнем в Хогуортс ,там е Дъмбълдор няма нищо страшно,нали?
Ето че някой почука на вратата. Погледнах Драко,който стана тихо и взе пръчката си и тръгна към вратата. Отвори я леко и подаде глава. За моя огромна изненада беше професор Снейп.
- Професоре? Как ни намерихте?
- Спокойно Дъмбълдор ме прати да ви взема и да ви върна в училище има два дена до почване на годината!
- Снейп какво става с Волдемор когато разбра,че избягахме?
- Мога да кажа,че беше много бесен и все още е! Иска да ви убие и двамата!
- О Господи !
- Обаче има още нещо Грейс!
- Какво,какво е станало?
- Беше ти толкова ядосан че си го предала и си изкара всичко на баща ти.
- Какво как е той?
Погледна ме с тъжни очи.
- Аз найстина съжалявам!
- Мъртав е,не не може да е истина как?
Срутих се доло на земята като тухла. Загубих го! Бях си обещала че ще си грижа за него,а всъщност заради моята грешка той го няма.
- Грейс любов стани,ела!
- Трябваше да убия Дъмбълдор!
- Не Грейс стига знам колко ти е тежко,но не си виновна ти.
- Хайде деца събирайте багажа и да вървим,че нямаме време!
Станах и се качих горе и събрах по най-бързия начин нещата,през това време дойде Драко.
- Толкова много съжалявам Грейс.
- Недей Драко ще си плати много скъпо за това не знае какво е да се забъркваш с Лилсън!
- Каквото и да си намислила знаеш че няма да проработи срещу него.
- Не бъди сигурен,баща ми ще получи справедливостта която заслужаваше.
Хванах чантата си и слязох доло. След няколко минути Драко беше готов и Снейп ни хвана и магипортира право в Хогуортс.
- Директора иска да ви види веднага !
- Добре,ти ни вземи багажа и го вкарай в общата стая.
- Аз?
- Еми не виждам никой друг тук! Хайде погледни се какъв скакалец си малко чанти няма да навредят.
Драко се изкикоти и ме хвана за ръка и тръгнахме към кабинета на Дъмбълдор.
Когато стигнахме пред огромната дъбова врата тя се отвори сама.
- Грейс,Драко очаквах ви. Седнете!
Настанихме се на дивана пред бюрото.
- Какво ще правим професоре той ще ни убие!
- Оспокой се Драко никой няма да умира докато аз съм тук! Ще сте под моята защита,няма да ви докосне !
- И само защото не ви убих баща ми е мъртъв!
- Кой ти каза че е мъртъв?
- Професор Снейп.
- Слушайте и двамата внимателно! Баща ти Грейс беше измъчван и полу мъртъв от Волдемор. Когато припаднал го помислили за мъртъв и изхвърлиха тялото му в реката,но аз го спасих.
- Как така къде е и защо Сней ме излъга ?
- Аз знам всяка стъпка на Том!
- Къде е баща ми сега?
- Тук в училище,настаних го в стая където мадам Момфи се грижи за него, вече е много по добре.
- Къде е тази стая ?
- Южния коридор петата врата в ляво.
Станах и започнах да тичам към стаята. Драко тичаше след мен. Стигнах вратата и я отворих рязко. Видях баща ми да лежи в леглото и да чете книга.
- Тате!
Сълзи се стичаха по очите ми.
- Грейс!
Отидох веднага при него и се хвърлих в обятията му.
- Толкова много съжалявам,че приживя това заради мен!
- Не си виновна ти мила че постъпи правилно!
Драко седеше подпрян на вратата и ни гледаше.
- О Драко момчето ми ела не стой там!
Драко взе един стол и го премести до леглото и седна.
Откъснах се от прегрътката на баща ми и седнах на леглото му.
- Имаш хубав пръстен,мила кога го купи?
Погледнах Драко който ми се усмихна.
- Не съм го копувала тате,Драко ми предложи!
- Господи,толкова се радвам!
Изправи се леко и ме прегърна и целуна по бузата.
- Толкова съм щастлив малкото ми момиче ще се жени,знаех си аз още когато бяхте малки че нещо ще стане и ето бях прав.
Драко се засмя.
- Да ти кажа колкото и да го ненавиждах първите години имаше малка частица която го харесваше.
- Е то кой не ме харесва!
- Хари!
- Е само той.
- Невестулката!
- А да.
- Кой е невестулката?
- Рон Уизли тате така му викаме Слидеринците.
- Аха.
- А също така и Грейнджър и Близнаците общо взето целия Грифиндор, Рейвънклоу и Хапълпаф!
- Добре де разбрах,много са!
- Има и хора от Слидерин също!
- Добре добре единствените който ме харесват сте ти,Блез и Панси.
- Къде бяхте вие двамата през това време?
- Дъмбълдор ни заведе в някаква къща там прекарахме лятото но ни върна за да може да си изкараме годината.
- А през това лято нещо да е ставало между вас?
- Какво имаш предвид ?
- Джиджи Биджи нещо така?
- О и преди лятото имаше!
- ДРАКО!
- Това на глас ли го казах?
- ДА
- Не се притеснявайте искам внуци!
- ТАТЕ!
И двамата се засмяха истерично,което накара и мен самата да се засмея.
- Ужасни сте и двамата!
- Да щях да забравя, тъй като не мога да си отида защото е опасно или по точно ти няма да ме пуснеш Дъмбълдор ме назначи за новия учител по Защита върху черните изкуства.
- Найстина ли?
- Да ще бъдем през повечето време заедно!
- Това е невероятно господин Лилсън!
- Благодаря Драко,хайде деца отидете и си починете утре ще ходите да си вземете необходимите неща.
- Добре ще се отбия по-късно тате.
- Довиждане.
Станах и целунах баща си по бузата и хванах Драко за ръка и излязохме,тръгнехме към общата стая на Слидерин.
- Какво ще кажеш да останеш при мен тези дни,да не сме самотни?
- И без да ме питаш щях да остана,с тези кошмари едва спя,когато съм до теб се чувствам в безопастност!
- Ще направя всичко възможно за да си в безопастност!
- Благодаря ти блонди!
- За теб винаги Пух!

Е надявам се да ви хареса! Съжалявам ,че не качвам толкова често но сега с училище е малко трудно,почнахме и ведна тестове. Това просто не е нормално но какво и да е надявам се да ми е простено и наближава края на историята така че бъдете готови за следващата. Написала съм вече няколко глави от нея и нямам търпение да я побликувам което ще стане веднага щом завърша тази но нямам точна дата. Ей да не забравите да ми напишете как ви се струва главата!
Обичам ви!❤️