-Хей Лиз.-вдигнах глава от телефона и видях Джаред и неговата прекрасна усмивка.-Как е най-добрата ми приятелка?Как беше преместването?-той ми подаде една чаша с логото на кафето.
-Хей Джаред благодаря-той кимна.-Всичко е супер.
-Хей нали знеш че можеш да ми кажаш всичко?-Кимнах-Добре тогава нека тръгваме.Чули че има нови ученици тоест...от нашите класове.
-Ами не ти откъде разбра?-попитах и отпих от чашата.
-Ами нали знеш че повечето момчета от нашия клас не ги бива много в спорта и директора е намерир „новите звезди „ който щели да ни помогнат с футбола.Тоест..
-Директора е намерил колко пет,шест момчета,само за една ваканция?Луда работа-засмях се и в този момент звънеца би,а и ние тъкмо влизахме.Седнах на обичайното си място ,а до мен седна Джаред.
-Е не е толкова „луда работа” когато не сме побеждавали в мач от цял колежански семестър.Те ни трябват и за това той ще им даде всичко което поискат.-В този момент през вратат влизат господин Монро и директора.Всички стават.
-Така ученици директора иска да ни каже нещо,така че моля за внимание.-всички млъкнаха и погледнаха директора.
-Здравейте деца на бъдещето.Както знаете нашия футболен отбор не е побеждавал от доста време за това в нашето училище ще дойдат няколко нови ученика.-През вратата влизат няколко момчета и Хари.Хари?!Когато той ме видя се усмихна арогантно (неговата запазена марка).Той седна на чина до моя.-Е учиници приятен час-каза директора и излезе.
-Хей Лиз какво съвпадение само.
-При теб всичко е случайно.-казах и се обърнах към Джаред.
-Познаваш ли го?-каза го тихо за да мога само аз да го чуя.
-Да тоест не..объркано е,не ми се говори за това.
-Добре-каза и се усмихна но не беше много доволен.
Сле 40 минути званеца би и полузаспалите деца станаха и тръгнаха към вратата.Както направихме аз и Джаред докато една ръка не ме спря.Обърнах се.
-Лиз идваш ли?-попита Джаред който вече беше до вратата.Кимнах и издърпах ръката ми от тази на Хари и тръгнах.-Лиз какво става?От както го видя се държиш странно.
-Няма ми нищо наистина.-излъгах.Това че го виждам път ме побърква но не знам защо.Но ще разбера на всяка цена.-Ще се видим после нали?-Джаред кимна.Имах литература със сигурност любимия ми час.Седнах на обикновеното ми място.През повече от часовете седях сама,тъй като не може да спиш на един от първите чанове.Извадих нещата си ,а през това време влизаха ученици не им обърках внимание освен на момчето което седна до мен.
