Глава 3
-Кой те изплаши така?-каза Хари зад мен.Беше тихо бях разсеяна и той се беше промъкнал зад мен.За малко беше да падна от оградата.
-Тъпанар.-хванах го за якето ,за да не падна.-Какво искаш отново?-Пуснах го и се изправих на крака.
-Тъпанар сериозно?-той се засмя-Хайде знам че може да измислиш нещо повече.
Завъртях очи ,направих се че не съм го чула и тръгнах към гората на близо.Обичах да се разхождам тук .Оставаш сам и можеш да си на спокойствие.Но сега е различно един идот ходи зад мен.
-Знаеш ли къде отиваме?-попита къдрокоското. Обърнах между нас имаше не повече от 20 сантимерта.
-Ти не отиваш никъде!-опитвах се да сдържам гнева си.-Какво искаш от мен?-Той се замисли какво да каже .
-Не знам привличаш ме.-погледнах го с вдигнати вежди не можех да не се засмея.Да смеех се в лицето му.-Какво е смешното?-изглеждаше объркан ,но ядосан.Обърнах се и тръгнах,но Хари ме хвана за ръката и ме обърна към него.
-Пусни ме!-Той отпусна хватката си и аз издърпах ръката си.Тръгнах към вътрешността на гората Хари беше след мен.Ходех бързо той или беше бавен ,или нарочно ходеше след мен.Мога да си заложа главата че е второто.
-Лиз почакай,Ще паднеш спри!-той викаше след мен.Не знам на къде съм тръгнала,знам само че искам да бъда далече от него.
Стигнах до място където нямаше дървета.Слънчевите лъчи дразнеха очите ми.Къде се намирах?Огледах се всичко изглеждаше еднакво.
-Къде сме?-попита задъхано Хари.
-И аз това се питам-прехапах долната си устна.Извадих телефона от задния джоб на дънките ми.Нямаше обхват,сериозно ли?
-Значи искаш да кажеш че сме изгубили?-Кимнах.-Как ще се върнем?
-Боже как може да се изгубя с най-тъпия човек на тази планета?Трябва ми малко време да помисля.-Седнах на земята и започнах да мисля-На какво ни бяха учили на онзи тъп лагер?Да гледаме звездите,но сега е ден.Ъъъъ да ходим на север..За какво изобщо говоря?-започнах да се побърквам как беше възможно това?Започнах да плача.
-Хей Лиз моля те не плачи все някак ще се измъкнем от това тук.-Хари беше клекнал до мен и ръка му беше на гърба ми.Станах избърсах и сълзите си.И се държах все едно това не беше станало.
